Погледнах Каррик право в очите.
— Как ме нарече?
Той не отговори…
Стиснах още по-силно косата му и той примигна.
— Как се казвам? — изсъсках аз.
Мълчанието му продължи само още миг. След това той изрече:
— Мурлин.
Пуснах го и го оставих да си поеме дъх. Нямаше нужда да се обръщам, за да проверя, дали Катриона върви след мен. Когато стигнах до подножието на каменната стълба, се обърнах към нея и тя спря рязко, като едва не се блъсна в мен.
— Кое време е? — попитах я смутено аз. — Не е ли сутрин?
Широка усмивка озари изпитото й лице и тя поклати глава. После вдигна ръка към устата си и оттам излезе някакво беззвучно изсумтяване, което би могло да мине и за кискане.
Аз й се усмихнах в отговор.
— Дали не реагирах твърде пресилено?
Когато поклати отрицателно глава, ръката й все още беше пред устата й, прикривайки беззвучния й смях.
— Да вървим тогава.
Нямаше никаква закуска. Щом стъпих в двора, осъзнах, че вече е късен следобед и сигурно бях прекарал почти цяло денонощие в сън. Късното лятно слънце все още грееше ярко в небето, а в голямата зала се бяха събрали хора, които вече бяха започнали да пият. Отмъкнах от кухнята малко студено еленово месо, хляб и овесени питки за двама ни, после отведох девойката горе на стената. Седнахме и започнахме да се храним мълчаливо, наслаждавайки се на дългите сенки в озарената от слънцето долина, а аз си мислех, че животът не може да бъде по-хубав.
После свалих юздата от рамото ми и започнах да втривам масло в нея с парцала, който бях взел от конюшните. Тя беше потъмняла и вкоравена от дългото висене на гвоздея, но аз се радвах, че имам с какво да се занимавам, а и останах доволен как омеква и засиява в ръцете ми. Катриона обхвана коленете си с ръце и се загледа в работата ми, обръщайки от време на време глава към равнината, морето и далечните хълмове.
— Защо не говориш? — попитах я аз.
Тя наведе глава и сви рамене. След това ми се усмихна тъжно.
— Ясно — рекох аз. — Когато решиш. — И така ми харесваше. С нея беше спокойно. Също като с Шона, дори повече.
Зад нас се разнесе потракването на ноктите на Брандир, който се изкачваше по стъпалата, за да се присъедини към нас. Дадох му останките от моето еленско и го почесах зад ушите, както обичаше. Той седна до мен и положи глава в скута ми.
Чувствах се толкова отпуснат, че едва не заспах отново, но нея не я свърташе на едно място, така че накрая отворих очи и я погледнах.
— Какво има?
Тя погледна към крепостта, а след това умолително към мен. Честно казано, търпението ми започна да се изчерпва, затова съвсем естествено надникнах в съзнанието й. Но тя рязко се отдръпна назад, изохка уплашено, и аз осъзнах, че за нея това не е съвсем естествено.
— Извинявай — казах аз, не съвсем искрено. — И, богове, недей да гледаш като уплашен заек.
Виждах една пулсираща вена на гърлото й, а тя продължаваше да ме гледа както заек гледа хермелин. Завъртях очи.
— Искаш да отидеш и да се погрижиш за него. Как иначе щях да разбера какво ти се върти в ума?
Тя преглътна смутено и кимна веднъж.
— Тогава защо… добре. Очевидно нямаше да ми кажеш. — Въздъхнах и се изправих. — Не се опитвай да минаваш покрай онези задници в коридора. Никога няма да те пуснат да минеш. Ела, ще те заведа при Гриан.
Лечителят Гриан остана ужасно доволен, че ще си има прислужничка, а аз въздъхнах с облекчение, че Катриона повече няма да върви подире ми като куче. Освен това нямаше да се налага да се грижа за нея. Надникването ми в съзнанието й ми подейства като шок. Осъзнах, че все още я боли (човек би предположил, че мога да се досетя) и че тя все още ужасно се страхува, но въпреки това знаех твърде малко за онова, което й се беше случило. Голяма част от него тя беше скрила зад масивна бариера, която би могла да съперничи дори на тази на някой Ший. Предположих, че й трябва нещо, което да я разтуши, а нищо не би могло да й помогне повече от грижата за нейния герой. Гриан я хареса, освен това беше много добър в лечението на умове и тела, дори когато пациентката не забелязваше, че е пациентка. Двамата с Катриона си допаднаха и аз останах доволен от себе си, че съм се сетил да ги събера.
— Тя е силна. — Два дни по-късно Гриан повтори думите на Шона. — Работи здраво. Влюбена е в брат ти. Не говори, но Конал обича да я вижда наоколо. — Той се изкиска. — Но на Ейли това май въобще не й харесва.