Ухилих се ликуващо.
26
Мъчително бавно започнах да осъзнавам, че само половината от хората в крепостта смятаха, че появата на Маклауд ме е спасила от изпълняването на ужасния ми дълг при изгарянето на Конал. Останалата половина смятаха, че ми е било попречено.
Всичко започна със засилващо се мъчително подозрение и няколко погледа, които отбягваха моя. И приключи с шумна кавга в голямата зала, при която без проблеми щях да ги надвия и тримата — нямаше да ми е за пръв път, защото те се заяждаха с мен още от малък, — но Шона се включи с радост на моя страна. Ейли ни наблюдаваше, въртеше очи и въздишаше пресилено, но когато най-накрая също се присъедини към нас, те бързо отстъпиха. Аз бях притиснал с коляно гърлото на един от тях и за миг ми хрумна просто да си остана така, да му строша трахеята за урок на всички останали, които таяха подобни мисли в главата си. Но не си заслужаваше. Ако искаха да ме мразят, щяха да го правят и пред лицето на ада. Освен това когато брат ми се събудеше, щеше да ме убие.
Катриона гледаше кървавия бой с широко отворени очи и ужасено лице. Ленора надникна, усмихна се леко, но не взе ничия страна.
Орах, разбира се, никога нямаше да си помисли такива ужасни неща за мен. Тя се върна в крепостта една седмица след нас — беше обикаляла земите ни, събирайки заплащането ни в зърно и месо. (Таксите ни бяха много по-поносими, отколкото аз и Конал бяхме плащали на Маклауд, но аз вече не го мразех заради дългите гладни зими.) Орах, популярна сред капитаните както заради благия си характер, така и заради уменията си на стрелец, ескортираше талига, натоварена с чували със зърно, но я беше зарязала на около километър от крепостта и пренебрегвайки резките крясъци на капитана си, беше препуснала към портата. Тя скочи от коня и се хвърли на врата ми, а аз се засмях, прегърнах я и я завъртях из двора.
— Научих всичко — каза ми тя малко по-късно. — Но искам да чуя подробностите. Не сега, по-късно. Как е Конал?
— Възстановява се — отвърнах аз. — Измъчвали са го с нож; изгубил е много кръв. После го пребили от бой и според мен това го е увредило вътрешно, което затруднява лечителите. Знаеш ли, че там имаше ламир?
— Чух. — Тя потрепери. — Колко време е прекарал в плен?
Свих рамене.
— Една седмица.
— Богове. Как е успял да оживее?
— Чист късмет — отвърнах тъжно аз. — А лам… ламирът се забавляваше твърде добре, за да го у…
— Съжалявам. — Тя се спря, стисна ръката ми, а аз извих глава и се загледах в ъгъла, където се допираха стените на конюшнята и оръжейната. Там нямаше никой, който да види гневните ми сълзи. — Съжалявам — каза отново тя. — Не биваше да питам, не и сега. Ами… богове, това да не е простосмъртно момиче?
Аз се огледах, доволен от смяната на темата. Катриона беше излязла от стаята на Конал и стоеше в двора, вдишвайки чистия въздух. Все още се притесняваше от човешките същества, но когато забеляза дорестия кон, вързан пред конюшнята, тя се приближи до него, докосна го по муцуната и го почеса по бузите и край ушите. Той изцвили с обожание и отърка муцуната си в стърчащата й коса. Много я биваше с конете.
Но пък изглеждаше ужасно. Прекарваше твърде много време в болничната стая на Конал, наблюдавайки как Гриан намества начупеното му, измъчено тяло, при положение че нейното също беше смазано. Поне си намираше развлечение, помислих си аз. Искаше небе над главата си, празен ум и лек вятър, който да гали кожата й. Имаше нужда от слънце, за да се отърве от затворническата си бледност. Тя нямаше никаква вина, че изглежда по този начин.
Отворих уста, за да я защитя, но не получих възможността да кажа каквото и да било.
— За какво сте си мислили всички? — рече възмутено Орах.
Досега никога не ми беше говорила по този начин, затова я зяпнах с отворена уста.
— Как никой не се сети да даде на това момиче свестни дрехи?
Погледнах към Орах, след това извърнах глава към Катриона. И наистина, момичето все още бе облечено с тънката сива рокля, която носеше в деня на отменената екзекуция. Сигурно я переше всяка нощ, защото изглеждаше сравнително чиста. Но това беше единственото хубаво нещо, което можеше да се каже за нея.
Връхлетяха ме горещи вълни от срам.
— Вие сте безмозъчни идиоти — каза Орах и тръгна към Катриона.
Почти се беше приближила до нея, когато се сетих да извикам: