Все едно ме беше плеснала по лицето с умряла риба. Зяпнах я безмълвно, а тя хвана повода на коня си. Протегнах ръка и сграбчих русата й плитка; не исках да й позволя да се качи на коня.
— Не знам за какво говориш. Виж какво, не мога да се обвързвам.
— Искаш да кажеш, че не искаш.
— Така е. Зарязваш ли ме, Орах?
— Не. — Тя отново ме целуна. — Пусни ме. Тръгваме.
— Но после ще се върнеш.
— О, да. — Тя ми се усмихна весело. — Това ни е проблемът на нас с теб. Винаги ще се връщам и ти го знаеш.
„И точно затова те обичам“ — помислих си аз, но се мръщех и бях в лошо настроение и затова не й го казах.
На следващата сутрин отново я обичах. Горката Катриона изглеждаше ужасена от новите си дрехи — нормални панталони и ботуши, както и прилична ленена риза. Те бяха на Орах, разбира се, както и късия прилепнал кожен жакет, който беше закопчала почти до врата си. Тя не спираше да го придърпва надолу, сякаш имаше някаква надежда да покрие кльощавите й бедра, и вървеше свела поглед към земята и скръстила ръце на гърдите си. Никога не си бях представял, че дрехите на Орах могат да изглеждат широки, носени от някой друг. С късо остриганата й коса човек можеше да я сбърка с момче. За малко да й го кажа, отчасти, за да я успокоя, отчасти за да я възпра да се държи толкова глупаво. Едва ли някой щеше да се хвърли да я изнасилва.
Бях обиден от името на нашите жени. Какво не им харесваше на облеклото? Не обичаха да ходят с поли. Не увиваха телата си с някакви мърляви платове от някакво неразбираемо чувство на скромност. Ако търсеше подкрепата ми, тя трябваше да спре да се държи като някое смутено хлапе.
Вече не можеше да се скрие и в стаята на Конал, защото Гриан я беше изритал оттам. Не защото му беше писнало да я гледа, а защото мислеше по същия начин като мен: тя прекарваше твърде много време вътре. Тя имаше нужда от въздух, от малко цвят в прозрачната й кожа. Затова той непрекъснато я изпращаше по задачи, да отнесе някое послание или да му намери някакви билки.
Онази сутрин смятах да отида на лов с Шона и Файорак — Ейли беше напълно погълната от уроците си при Ранях, — когато Катриона излетя през вратата като подплашена мишка. Гледахме я как притича през двора, криейки лицето си от нас, изгърбила рамене. Шона и Файорак сигурно бяха изумени също като мен от преобразяването й, защото никой от тях не пусна някоя хаплива забележка. Когато се отърсих от шока, изсъсках ядосано и сграбчих поводите, за да обърна дорестия жребец. Той беше много по-добра компания и аз бях изцяло очарован от него още първия път, когато той отвърна на призива ми и се върна при мен. Исках да прекарвам повече време с него, да го опозная, да му позволя да опознае мен. Последното нещо, от което се нуждаех, беше простосмъртното момиче отново да се лепне за мен.
— Кажи й да дойде на лов с нас — предложи Шона.
— Разкарай се — сопнах му се. — Само ще ни досажда.
Файорак подсвирна и ловната му кучка спря да души задника на Брандир и отиде при него. Брандир издаде ниско съблазнително ръмжене, а когато го повиках по име и той ме погледна със златистите си очи, можех да се закълна, че едва не ми се ухили.
— Ах, вълкът ти е същият като теб — засмя се Файорак. — Кажи му, че Брия ще се разгони чак след месец. А само боговете знаят, кога ще се разгони тя. — Той кимна с глава към ъгъла, зад който се беше шмугнала Катриона. — Ако въобще се разгони.
— Върви по дяволите… — Не ми стигаха думите, за да изразя презрението си. — Не започвай и ти. За какво ми е тя? Погледни я!
— Както я гледаш ти? — Той хвърли един критичен поглед в посоката, където се беше изгубила тя. — Може. Някой ден.
Не знаех защо толкова исках да избия с юмрук усмивката от замисленото му лице. Но само продължих да го гледам безмълвно, докато нареждах мислите си. След известно време той усети погледа ми и се обърна към мен.
— Остави я на мира — казах аз и понеже гласът ми прозвуча неочаквано свирепо, добавих: — Поне засега, става ли? Момичето е изтормозено. Това е.
Шона ме погледна така, че изпитах огромното желание да се почеша по главата. Изръмжах на жребеца и той препусна в лек галоп от място. Портата се вдигна и ние препуснахме навън.
Очаквах с нетърпение този лов. От доста време не бях изпитвал такова силно желание да убия нещо.