— Хей — казах й аз.
Слабото й телце отново се притисна към мен, натискът на ръцете й върху корема ми отслабна. Когато погледнах през рамо, видях въпросителния й поглед, леко обезпокоен, сякаш се беше притеснила, че е направила нещо неправилно.
Извих се леко назад, плъзнах ръка около кръста й и я повдигнах от гърба на жребеца. Когато я придърпах напред, краката й ритаха диво и жребецът сърдито изпръхтя. Чух неравното й уплашено дишане, усетих как пръстите й се вкопчват в ръката ми, но преди да успее да се уплаши както трябва, аз я настаних пред мен. Едната си ръка поставих на кръста й, а с другата държах поводите.
През ребрата й се усещаше силният ритъм на сърцето й. За минутка-две тя остана вцепенена от страх, но след като не казах нищо, нито пък помръднах, тялото й постепенно се отпусна. Ръцете й обгърнаха моите, пръстите ни се сплетоха. Най-накрая тя се облегна назад и отпусна глава в ямката на рамото ми.
Това ми хареса. Тялото й прилепваше добре към моето.
Помислих си, че трябва да кажа нещо, но като че ли в момента това не ми изглеждаше твърде важно. Не че тя щеше да се оплаче от мълчанието на някой друг. А и не след дълго разбрах, че на нея й е все едно дали ще говоря или не, защото вече беше дълбоко заспала в ръцете ми.
Продължих да яздя, защото не бях сигурен какво да направя, а не исках да я будя. Това, че се намираше в безопасност при нас, не означаваше, че може да спи. Знаех го много добре заради моите безсънни нощи. Конал единствен от нас спеше и то защото изтормозеното му тяло не му позволяваше да прави нещо друго. Кошмарите щяха да го връхлетят по-късно.
Не исках да водя жребеца до езерото Дю, където беше домът му. Изкушението можеше да бъде твърде голямо при наличието на още един непознат човек на гърба му, затова яздих, докато не стигнах до тихата борова гора край езерото на Галанах. В прошарените му златисти сенки въздухът беше по-хладен, едва се усещаше ветрец и аз оставих жребеца да спре и да опъне мускулестия си врат към водата. Той заклати главата си нагоре-надолу, започна да бие с копито в обраслата с корени земя, направи няколко танцувални стъпки и звучно изцвили.
Катриона се събуди стреснато и изплашено си пое дъх. Ръцете ми се стегнаха около кръста й и тя се вкопчи в тях толкова силно, че ме заболя.
— Всичко е наред — казах аз, после се обърнах към коня. — Само пиене. Нищо друго.
Той изцвили присмехулно и потопи муцуната си в чистото езеро. Напи се, после вдигна мократа си муцуна и пристъпи във водата.
— Даже не си го и помисляй.
Той изцвили невинно и плесна с копито във водата.
Пръстите на Катриона най-после отпуснаха хватката си и аз стиснах ръцете си в юмруци, за да възвърна кръвообращението си.
— Силна си — казах сухо аз. — Всичко е наред. В безопасност си.
Усещах, че трябва често да й го повтарям.
— Знаеш ли какво представлява той? — попитах я аз.
Тя кимна бързо, уплашено.
— Всичко е наред — повторих отново. — Но първо трябва да слезеш ти. Защото ако сляза пръв, той ще те хвърли от гърба си.
Тя ме пусна и аз й помогнах да прехвърли крака си през шията на животното. То ни погледна странно, но аз не му обърнах внимание. Ръката ми, която беше докоснала бедрото й, изтръпна, сякаш кръвообращението ми отново беше спряло. Разтръсках я раздразнено и помогнах на девойката да слезе. Тя отстъпи назад, наблюдавайки ме как също слизам, а след това погледна към черното, злобно око на коня.
— Отивай, любов моя — казах му аз, докато свалях одеялото от гърба му и издърпах юздата през ушите му. — Махай се.
Той отново разтърси черната си грива, препусна и се изгуби в горските сенки.
— Отиде на лов — казах аз. — Гладен е. А ти?
Тя кимна. Вече не беше изплашена, а само нетърпелива. Проснах одеялото върху един боров пън, двамата се настанихме върху него и си поделихме ябълките, месото и овесените питки, които носех в кожената чанта. Тя ядеше лакомо, почти зверски, съсредоточена изцяло върху напълването на стомаха си. Наблюдавах я развеселено. Скулите й вече не изглеждаха толкова изпъкнали. По ребрата й имаше повечко плът. Задникът и бедрата й бяха по-заоблени, но тя никога нямаше да придобие структурата, която бихте нарекли „добре сложена“.
Тя усети погледа ми, поколеба се и също ме погледна. Устните й се разтеглиха в широка смутена усмивка и същевременно лицето й се изчерви. „Красива е — помислих си аз. — Красива е, когато се усмихва“.