Замълчах. Никога не съм смятал, че ще успея да изрека толкова много думи наведнъж и усетих как бузите и шията ми се наливат с кръв. Сигурно беше решила, че съм луд.
Очевидно обаче не беше така. Тя отпусна ръцете си, наведе се към мен и докосна устните ми с пръсти. Аз неволно изръмжах, неспособен да възпра порива си да поема нежно пръстите й с уста и да усетя вкуса на кожата й. После тя ме целуна.
Когато се разделихме, аз сплетох пръстите си с нейните.
— Моля те, не се страхувай — казах й. — Няма да те нараня.
— Знам.
Разгънах одеялото върху гъстата, тучна трева, където слънцето можеше да затопли голата ни кожа, и й показах разликата между насилието и любовта.
29
На следващата вечер брат ми се появи в голямата зала, измършавял и все още тормозен от спомени, но достатъчно здрав, за да се захване с мен. Успях да го избягвам няколко часа: беше сравнително лесно, тъй като бе заобиколен от капитаните си, от обожаващите го жени (и някои мъже) и едно особено измъчено момиче.
Момиче. Той беше забелязал, че Ейли вече е почти жена: веднага ми стана ясно. Когато погледът й търсеше неговия, той се изчервяваше, но в редките случаи, когато тя гледаше встрани, той не можеше да се въздържи да не я зяпа. Знаех, че съм я забравил, защото всичко това ме развеселяваше. Горкият Конал: знаех си, че ще се бори с привличането си, защото не беше свикнал да мисли за нея като за пораснала Ший, но накрая щеше да изгуби. Горката Ейли: той нямаше да я докосне, докато тя не навършеше двайсет, а може би дори още след това. Очакваха я поне три години разочароващо, болезнено целомъдрие.
„Което за мен не е проблем“ — помислих си самодоволно аз.
Катриона стоеше до мен, което вече не ме притесняваше, но ми омръзна Шона да ми хвърля многозначителни погледи, Ейли да ме поглежда невярващо и Файорак да ръси пиянски шеги за простосмъртните и какво казват за тихите води. Орах се държеше приятелски с мен и аз с нея; тя се беше върнала от патрула и беше разбрала, че спя с простосмъртното момиче, но и двамата се преструвахме, че не ни пука. Аз пих малко повече и се умълчах, седнах на пейката, преметнал ръка през раменете на Катриона и се фокусирах върху музиката. Барабаните бяха шумни и бързи, гайдите и свирките — диви, а красивият необработен глас на Реил заглушаваше подигравателните подмятания към мен.
Беше ми омръзнало от тях. Изведнъж изпитах силно желание да защитя Катриона, а и без това знаех, че брат ми нямаше да ме остави на мира. Затова почти изпитах облекчение, когато чух студения му призив в главата си и се обърнах, за да срещна погледа му от другия край на залата.
Една нежна ръка докосна рамото ми.
— Брат ти те вика, нали? — прозвуча гласът на Орах в ухото ми.
Аз не погледнах към нея, а към Катриона, все още очарован от музиката.
— Да.
— Върви, аз ще остана с нея. Не се притеснявай.
Аз се извърнах към Орах и докоснах бузата й със свободната си ръка.
— Благодаря ти.
Когато се изправих, Катриона настръхна разтревожена, но Орах веднага седна на мястото ми и й каза нещо, което я накара да се усмихне. Всичко щеше да е наред.
Щом се озовах на двайсетина крачки от Конал, той се извини на Гиниш. Не ме погледна, а просто се изправи и излезе в двора. Вече беше късно, но все още не беше притъмняло съвсем и хладният нощен въздух ми донесе истинско облекчение. Музиката поутихна, гласовете и виковете преминаха в тихо мърморене. Стъпките му отекваха отчетливо върху камъните, докато не се спря пред оръжейната и не се обърна, втренчвайки се мълчаливо в мен.
— Пак си си същият — казах аз. Предвидливо бях застанал извън обхвата на юмруците му.
— Остави момичето на мира.
— Не се стеснявай, Ку Хорах. Стига го усуква. Кажи си каквото ти е на сърцето.
— Сериозно ти говоря.
Аз също бях сериозен и за пръв път бях по-разгневен от него.