Но това се случи напред в бъдещето. А тогава, с Катриона, постъпих както е редно.
Онази нощ лежахме един до друг, гърбът й се опираше в гърдите ми, ръцете ми я бяха обгърнали. Макар че беше обърната с гръб към мен, усещах усмивката й, когато тя протегна ръка към малката масичка до леглото ми и взе грубия дървен вълк.
— Пръстите ми вече са по-добре — каза тя. — Мога да го направя по-красив.
— Недей — казах аз. — Харесва ми.
— О! Добре. — Тя го остави внимателно на масичката. — Мога ли да те попитам нещо?
— Аха.
— Имаш ли нещо против да си оставя косата така?
Не знаех какво да отговоря. Намръщих се и я целунах между лопатките, за да спечеля малко време. Простосмъртните наистина ме озадачаваха.
— Какво общо има това с мен? — попитах най-накрая аз.
Тя се извърна с лице към мен и погали с пръст веждите ми, за да изглади бръчката между тях.
— Просто си мислех, че имаш мнение. Мислех, че ще искаш да я пусна дълга.
— Имам мнение.
— И какво е то?
— Че зависи изцяло от теб как да си носиш косата — отвърнах търпеливо аз.
— Значи нямаш нищо против да я оставя къса?
— Защо да имам? — Вече губех търпение. — Дълга ще бъде красива. Сигурен съм, че страшно ще ми хареса. Но и така ми харесва. Какво очакваш да ти кажа? Косата си е твоя.
— Добре. — Тя направи физиономия и ми се усмихна с една от особените си усмивки. — Много странно се държиш.
— Я, кой го казва. — Докоснах с показалец долната й устна и тя го целуна. — Според мен тук изобщо не става въпрос за косата ти.
Моята коса беше много по-дълга от нейната. Тя я прибра зад ушите ми, избягвайки погледа ми.
— Не. За това как ми я обръснаха. Болеше, половината направо я изтръгнаха с корените. Беше ужасно, беше унизително. Стана точно преди да… беше почти толкова ужасно, колкото… — Тя преглътна шумно. — Не искам повече да се случи. Ако е къса, никой няма да може… няма да е толкова…
— Спри — прекъснах я. — Стига. Никога повече няма да се случи. Разбра ли ме? Повече никой няма да те докосне, освен ако ти не пожелаеш. Включително аз.
— Наистина ли? — Тя ме погледна скептично. — И сега ли няма да ме докоснеш? Ако ти кажа, че не искам?
— Естествено, че няма. Откъде ви идват тия странни мисли на вас, хора?
— Нали знаеш, продължавам да си мисля. — Тя ми се усмихна насила и продължи да говори накъсано. — Как се опънах на доведения ми баща. Излишни усилия, нали? Ако просто му се бях отдала… Той никога нямаше… Да го направи… Да ме предаде… И после пазачите нямаше… Да го извършат… Аз нямаше… Да бъда там… Може би щеше да е по-добре, ако просто…
— Копелето би искало да си мислиш точно така. Затова недей.
— И нищо от това нямаше да се случи — рече тя след миг. — Нямаше да съм тук, с теб.
— Точно такива мисли — казах й аз — могат да те подлудят.
— Не. Точно тази последната оправя всичко.
Погалих я по бедрото и усетих как плътта й потрепва под докосването ми. Беше истинско удоволствие да я любя.
— Чуй ме, Катриона — казах аз. — Не можем да се обвържем. Брат ми няма да ми позволи.
— Брат ти няма да ти позволи?
Въпросът й прозвуча леко подигравателно и аз усетих как се изчервявам.
— Е, аз няма просто да направя каквото… Няма просто така да му се подчиня. — Погледът ми се отмести към ухото й, но това си беше постъпка на страхливец, затова я погледнах отново в очите. — Той е прав.
Тя се засмя и ме целуна.
— Знам. Всичко е наред. Знам за обвързването, знам какво представлява.
— Така ли?
— Разбира се. Чух, че Грийсихе навлязла в морето. След като мъжа й Брок бил убит. Те са били обвързани, нали?
— Разбираш ли, ти си простосмъртна и…
— Няма да живея още дълго. — Тя докосна с пръсти устните ми. — Не и според вас. Но за мен ще е достатъчно.
— И не се притеснявай, ако не съм ти верен — казах аз. — Това няма значение. Не и при нас.
Това като че ли вече й дойде в повече. Толкова, че да ме блъсне в гърдите. Ухилих се стреснато, когато се озовах по гръб на дюшека.