— Виж, Лилит. Момчето ти е станало мъж.
Майка ми се подсмихна. Погледнах я, после отместих поглед към Кейт и усетих как ме обзема безумно желание. Кейт отново възхитително се засмя.
— Мъж! — каза тя. — И отличен боец, както чувам. Покорността не ти отива, Мурлин.
— Да — отвърнах аз. — Не ми отива.
Конал ме погледна мрачно, но ако трябваше да остана още дълго на колене, сигурно щях да убия някого. Все още усещах вкуса на кожата на Кейт. Сякаш кожата ми се беше свлякла; никога не се бях чувствал толкова оголен и уязвим, и това ме изпълваше с болезненото желание да ослепя всички, които ме виждаха такъв.
— Според мен вие, момчета, ще ми създадете много проблеми — усмихна се Кейт. — Освен това сте големи размирници.
— Не, Кейт — каза Конал.
— Хайде, хайде. Не съм ви ядосана. Все пак обичам размириците. Те могат да бъдат… забавни. Поне засега. — Тя леко плесна с ръце. — Ти наруши изгнанието си, Ку Хорах, и тъй като брат ти избра да го сподели с теб, той също го е нарушил. Какво да ви правя?
Не отговорихме нищо. Мисля, че това беше риторичен въпрос.
— И двамата нарушихте изгнанието си, но според мен и научихте много. Харесвам и двама ви, освен това имам нужда от добри бойци, а не ми се иска отново да ви изпращам в изгнание. Смяташ ли, че си познал унижението, Ку Хорах? Простосмъртните успяха ли да те научат да го приемеш?
— Да, Кейт. — Той го изрече ясно и без срам, без да сваля очи от нейните.
— Това исках да чуя. — Подпряла замислено бузата си с показалец, Кейт изучаваше лицето му, а той не сваляше очи от нейното. Тя беше наясно, че изобщо не изглежда хладнокръвна и авторитетна, както би й се искало. Нито пък аз, нито който и да е от нас. Кейт не знаеше как да приеме поведението му. Това ме плашеше.
— Разбрах какво са ти причинили — каза тя, без да се обръща към него по име. Това беше добре премерена обида. — Не се и съмнявам, че си се научил да потискаш достойнството си.
— Да, Кейт.
— Дори си крещял? Умолявал си? Признал си неверни неща, само за да ги накараш да спрат?
— Да, Кейт. — Лицето му не потрепна.
Толкова й харесваше. Веднага можеше да се разбере.
— Гордостта не струва нищо. Права ли съм?
— Да, Кейт.
— И само чистият късмет и един простосмъртен са ти помогнали да спасиш живота си — рече тя подигравателно.
— Да, Кейт.
Тя се усмихна. Богове, наистина беше вбесена. Обичах го повече от всякога.
— Ето какво е предложението ми, Ку Хорах. Ще ми служиш в продължение на една година.
Поех си дълбоко дъх. Той не реагира по никакъв начин; дори окото му не мигна.
— Бъди мой капитан в продължение на една година. Нали не е много дълго? Искам теб, брат ти и десет от най-добрите ти бойци. Така ще докажеш лоялността си. Ще отменя изгнанието ти и всички неприятни неща ще бъдат забравени.
Сделката беше твърде добра. И двамата го знаехме.
— А кой ще управлява крепостта ми?
Кейт го погледна очарователно.
— Твоята крепост? Със сигурност отново ще бъде твоя, ако направиш каквото искам.
Той не обърна внимание на думите й; тя нямаше право да ги казва.
— Кой ще управлява крепостта ми в мое отсъствие?
— Колман Роа.
Пълно мълчание. Дори аз стоях като ударен от гръм. Нека го представя по следния начин: името му беше пълна подигравка. Наричаха го Червения гълъб, защото се къпеше в кръв толкова често, че сигурно се беше просмукала в кожата му.
— Завиждам на чувството ти за хумор, Кейт — отвърна Конал през зъби. — Колман Роа е лейтенант на Аласдер Килревин.
— Беше — отвърна тя със сладък глас. — Аласдер Килревин е мъртъв.
Заедно с изненадата аз почувствах и горчиво разочарование. Това беше работа на мен и на Конал, а някой я беше свършил, без дори формално до ни уведоми. Ужасни маниери.
Погледът и усмивката на Кейт се прехвърлиха към мен.
— Не се тревожи, Мурлин. Смъртта му като че ли е била донякъде… свръхестествена. Той и хората му са били изпечени добре. Намерили ги в полето след пиянска нощ. Сякаш нещо ги е… връхлетяло изведнъж. Говори се за дявола. Говори се за неблагоразумен облог с… да речем безумно високи залози. — Тя огледа лакирания си нокът и се намръщи, когато откъсна една кожичка. — Колман Роа за щастие не е бил с тях.
Конал промърмори тихо нещо.
— Той падна на колене също като теб, Ку Хорах, и получи милост, също както ще я получиш и ти.