— Килревин пада на колене повече от веднъж — отвърна яростно Конал. — Това никога не му попречи отново да грабне меча.
— Сега точно не е най-подходящият момент да ми го казваш. — На лицето й проблесна и се скри котешка усмивка. — Колман Роа е мой доверен съюзник и крепостта ти ще бъде на сигурно място в ръцете му. Никой друг няма да я защитава толкова добре, колкото Колман. Сигурно си забелязал, че казах „ще“, а не „би била“. Не ти предлагам избор, Ку Хорах. Или приемаш, или те връщам в ръцете на простосмъртните, където те несъмнено ще довършат онова, което са започнали. Освен това — тя вдигна пръст, за да му попречи да й отговори, — ще изгоря крепостта ти и жителите й. — Тя размаха неодобрително пръста си пред лицето му. — Проявявам голяма щедрост към теб. И така, какво ще кажеш?
Кейт изви елегантно ръка и за втори път я поднесе към лицето му.
Той завъртя глава наляво, после надясно, улавяйки погледите на хората от клана. Те също бяха наясно: нямаха никакъв избор. Минутка по-късно той отново пое ръката й така, сякаш хващаше змия. Притисна я отново към челото си и я целуна.
— Колко ми се иска майка ти да може да види това — рече меко тя. — За нея не е характерно да бяга, нали? Сигурно не може да понесе срама.
Тя издърпа ръката си, преди Конал да успее да я отблъсне.
Този път тя дори не си направи труда да го удари. Единият от капитаните й доведе коня й, помогна й да го възседне и тя се отдалечи, без да поглежда назад. Животното беше млечно бяло, но с мека черна муцуна и гълъбово сива опашка. В копринената му грива бяха вплетени звънчета, панделки и кристали, копитата му бяха украсени със сребро, а юздата му беше извезана със зелена коприна. Докато тя се отдалечаваше, подрънкването на украсената юзда беше единственият звук, който се чуваше в двора; само той нарушаваше ужасяващата и изпълнена с благоговение тишина, а капитанът на стражата й погледна Конал с такова презрение, както никой не го беше гледал досега. Не исках да виждам как някой гледа капитана ми по този начин, затова вдигнах глава към небето и тогава видях гарвана, който седеше мълчалив и неподвижен върху парапета на северната стена и ни наблюдаваше.
Бързо наведох поглед към кралицата ми и украсения й кон малко преди портата да се спусне зад гърба й.
— Исусе, Марийо и Йосифе — казах на висок глас. — Видя ли горкото пони? Да не би тази жена наистина да вярва, че е излязла от някой мит?
Конал избухна в приглушен кикот и това даде сигнал на всички от клана ни да се разсмеят истерично, предизвиквайки озадачените погледи на останалите от хората на Кейт. Тишината и благоговението бяха нарушени. Останах много доволен от себе си, когато чух мърморенето и дори силни ядосани гласове да изричат антимонархически оплаквания.
— Откъде я научи тая ругатня? — попита Конал, прехвърляйки ръката си през рамото ми.
— А, от някакъв стар ирландски амбулантен търговец, който миналата година мина през селото. Добре звучи, не мислиш ли?
— И още как. — Той се хилеше. — Дано боговете не са я чули, макар че едва ли ще извадиш чак такъв късмет.
Смехът му замря и той забързано се стрелна покрай мен, с възхитена усмивка на лицето.
— Рейлтин!
Аз се извърнах със свито сърце; не знам защо. Жената, която яздеше към нас, беше една от най-красивите, които бях виждал. Тя носеше бродирана ленена риза, копринени панталони, меки кожени ботуши и фино изработено копринено палто като онези, които харесваше Ленора. Косата й беше гарваново черна и права като водопад. Очите й бяха сини като заледено езеро в безоблачен ден и бяха пълни със сълзи, които ги караха да блестят.
— Ку Хорах, глупчо такъв! — Жената го обгърна с ръце и притисна лицето си към неговото, затваряйки очи, когато той отвърна на прегръдката й. — Защо ти трябваше да й се опъваш?
Той сви рамене и се усмихна, притискайки я още по-силно към себе си.
— Защо я принуди да постъпи така? Едва не умря! Конал, голям си идиот. Моля те, моля те, не я принуждавай отново да постъпва така.
Аз изпъшках гневно.
— Да я принуди? Тя го направи, защото така й скимна — сопнах й се аз. — Той не се прати сам в изгнание.
Очите й се отвориха, фокусираха се върху мен, втвърдиха се и охладняха като разтопен метал, хвърлен във вода.
— Така. Това е братът, нали?
Конал я пусна, но едната му ръка остана през рамото й.