— Това е Сет, да.
Усещах как презрението й струи от нея като ледена мъгла. Тя беше типичната придворна: арогантна, изпълнена с презрение, плашещо уверена в мястото си в света. Мисля, че си я спомнях от дните ми в пещерите на Кейт, но честно казано, може и да бърках. Тя и останалите като нея лесно можеха да се сбъркат.
— Кажи ми, моля те, че тя не е и моя сестра.
— Сама ще ти го кажа — рече Рейлтин. — Не съм ти сестра, слава на боговете.
— Стига. — Конал завъртя очи. — Не сте роднини; не е нужно да се харесвате. Само не се карайте, става ли?
Какъв късмет. Двамата с Рейлтин се намразихме от пръв поглед и за цял живот, но богове, винаги добре се разбирахме. Може би в това беше проблемът.
Но все пак когато я видях за пръв път, тя ме очарова и остана очарована от мен на чисто научно ниво. Донякъде двамата си приличахме, но въпреки това усещането беше като сблъсък между две чуждоземни раси. Горната й устна се нацупи. Отстъпих встрани от нея преднамерено пренебрежително. Затова оставах ужасно изненадан, когато очите й грейнаха от радост.
Едва не бях съборен на земята от префучалата край мен Ейли, която се метна на врата на Рейлтин и двете жени се прегърнаха.
— Рейлтин! — извика Ейли.
Усещах, че ще ми писне да чувам това име.
— Ейлид! — Очите й грейнаха от удоволствие. — Малката Ейлид! Ти ли си това?
— Да, ако щеш вярвай, тя е пораснала — промърморих аз, а Конал ме срита в глезена.
— Всички ме наричат Ейли — рече Ейли. — Така е по-лесно.
— Харесва ми. Конал, къде е майка ни?
Хареса ми как го каза, хем фино, хем достатъчно подчертано, за да изключи мен.
— Отиде някъде с гадателя. Накара идиотския шарлатанин да намери някакъв кървав талисман, който не съществува. Някакъв Камък, моля ти се. От месец я няма.
— Не проявявай такова неуважение, Конал. Пророкът е оракул, и то много добър.
— Пророкът само я заблуждава — изсмя се Конал. — Както и всички останали.
— Значи така — рече сухо Рейлтин. — Твърдиш, че Ленора може да бъде заблудена? Ще ми се да видя как й го казваш лично.
Конал сви рамене в знак, че се предава, но се ухили.
— Оставила е Фарамах. — Рейлтин кимна към парапета. — За да те наглежда?
— Кой знае за какво е тази птица! — Той махна презрително. Зад гърба му аз й показах среден пръст, но тя не реагира. Когато се взрях в неподвижните й обсидианови очи, се сетих нещо.
— Кейт не посмя да се появи, докато Ленора беше тук — казах.
Гарванът кацна върху вътрешната стена до работилницата за щавене на кожи, разпери грамадните си криле и подигравателно изграчи.
— Сет е прав — рече Ейли.
— Знам, че е прав. — Конал изглеждаше замислен.
Рейлтин изглеждаше така, сякаш всеки момент ще ме удари. По напрегнатото й лице личеше, че е стиснала зъби. Конал ми намигна и я хвана за ръката.
— Хубаво ще е да се виждаме по-често, Рейлтин. Дори при тези обстоятелства. Нали няма да ме зарежеш? Да се преструваш, че не ме познаваш?
— Не се прави на по-голям глупак, отколкото си — рече отривисто тя. — Кого ще вземеш със себе си? Десетима трябва да са, нали?
— Осем — обади се Ейли. — Ясно е, че двамата с Шона тръгваме с него.
— С нас — обадих се възмутено аз.
— Да, да.
— Значи кой? — попита Рейлтин.
32
Отговорът беше: десет от най-добрите му бойци. Това беше поискала Кейт и това щеше да получи. Каррик и Реил, неговите лейтенанти. Шона и Ейли. Орах. Файорак. Той успя да уреди Ранях да остане в крепостта, но един от синовете й трябваше да дойде с нас. Йорна също остана; любовницата му Кулас тръгна с нас, а по лицето й се стичаха безсрамни сълзи. Умелите стрелци Лохас и Рахнил бяха обречени и неразделни, затова попълниха последните две места.
Аз щях да пристигна по-късно и Кейт не беше доволна от това, но вече трябваше да внимава как се държи. Беше ни унизила твърде много и ако продължеше да се държи така с нас, рискуваше да изгуби симпатиите дори на собствения си клан. Тя не беше тиранин, а и да беше, имаше достатъчно ум в глава си, за да знае силата на единодушието. Властта й се опираше на единодушието и тя управляваше благодарение на него; само че знаеше точно как да го спечели в подкрепа на най-жестоките си решения. Подчинени, които обичат, са склонни да прощават, а сред подчинените на Кейт имаше мнозина, които я обичаха до степен на неразумност.