— Раната ти отново кърви.
— Не. — Тя се насили да се усмихне. — Нараних се, докато скачах от фургона с Кончита. Тогава раната прокърви, но после спря. — Забелязала изписаната на лицето му тревога, Частити добави: — Добре съм. Просто съм малко изморена.
Тя се огледа смутено наоколо, сякаш за първи път проумяваше къде се намират.
— Не бива да спираме, Рийд. Морган ще тръгне след нас веднага, щом се върне във фургона.
Рийд непреклонно я възпря, щом тя се опита да се надигне, и тръсна решително глава:
— Имаш нужда от малко почивка. — Той погали нежно бузата й и докосна устните й със своите. И внезапно със смущаваща яснота Рийд осъзна, че за него на този свят няма нищо по-важно от тази жена, която обичаше с цялото си сърце.
— Трябва да продължим, Рийд. — Частити отново понечи да се изправи. Тя отблъсна упорито ръката му, която се опита да я задържи. — Знаеш какво ще се случи, ако останем тук.
— Нищо няма да се случи. — Рийд улови ръката й и я поднесе към устните си. — Ще останем само половин час, за да си починеш, и веднага ще продължим.
— Рийд, чуй ме. — Гласът й беше немощен, но сред зеленикавите искрици в очите й проблясваше познатата решителност. — Ако преди няколко месеца някой ми беше казал, че сега ще съм тук с теб, с куршум в рамото и опасен убиец по петите, щях да му кажа, че е луд. Сега тази лудост се превърна в реалност, Рийд, но истинската лудост е в съзнанието на престъпника, който ни преследва. Ти знаеш що за човек е Морган. Аз също успях да го опозная. Никога няма да забравя погледа в очите му. Този човек е лъжец и убиец, и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си. Ще побеснее, като се върне във фургона и види, че ме няма. Боя се за живота на Кончита. Не мога да проумея как е възможно жена като нея да го обича.
Частити спря да си поеме дъх, а погледът й се прикова в очите на Рийд преди да продължи:
— Не я разбирам, но отлично знам как се чувства. Защото когато си мислех, че съм те изгубила завинаги, Рийд, животът ми сякаш бе изгубил смисъл. А сега ти отново си до мен и не мога да допусна отново да те изгубя. Затова ме чуй, Рийд — говореше умолително Частити. — Може и да съм изморена, но щом чувствам ръцете ти около тялото си, се чувствам силна. Не съм вече същата жена, която се качи на влака преди няколко седмици. Сега съм по-силна и по-мъдра. Знам какво е да обичаш. И няма да позволя на Морган да те откъсне от мен.
Със сърце, преливащо от чувства, Рийд за миг се усети неспособен да пророни и дума, само стоеше безмълвно и я гледаше. В съзнанието му изплува образът на жената, която бе приближила към него във влака. Толкова скромна, наивна и крехка, но същевременно пълна с вътрешна сила и непоколебима решимост. Външният вид на Частити се беше променил, но тази вътрешна сила бе останала непокътната. Какво го бе накарало да си помисли, че тя ще ги подведе в този момент?
С пресипнал от вълнение глас, Рийд прошепна:
— Дълги години търсих възмездие за зло, което не може да бъде заличено. Дойдох на индианска територия с вярата, че ако не мога да въдворя справедливост, поне ще намеря възмездие. Но вместо това, открих нещо много по-важно. — Рийд преглътна с усилие и изрече думите, които бликаха от дълбините на сърцето му: — Обичам те, Частити.
Погълнат от шеметни чувства, които не можеше да опише или назове, Рийд придържа нежно Частити в обятията си. Вдигна я на ръце и я отнесе до кротката кобилка, която чакаше наблизо. Позволи си само за миг да докосне устните й, преди да я качи на седлото и сам да се метне зад нея.
Жалък нещастник… ще го убия!
Морган оголи зъбите си в грозна гримаса, докато препускаше като обезумял по прашната пътека. Само от време на време се обръщаше назад, за да види дали другите продължават да го следват. Не му беше отнело дълго време да се върне при стадото и да събере хората си. А после, без да губи време, беше последвал следите на Фарел. Засега късметът беше на негова страна.
Кончита. Без всякакви угризения бе оставил мексиканската кучка, просната на земята, а кръвта й обилно напояваше почвата. Най-после се беше отървал от нея. И каквато си беше глупачка, тя го бе обичала до последно.
Частити. Коя беше тя? Каква беше? Единственото нещо, в което беше сигурен, беше, че която и да е, ще бъде негова.
Фарел. Подлото копеле изживяваше последния ден от живота си — последния си час дори. С отдавна неизпитвана наслада щеше да остави Частити да стане свидетел на смъртта на съпруга си. И тогава нямаше да й е толкова лесно да го отблъсква повече.