А може би щеше.
Морган бе обзет от нетърпение и сладко очакване.
Още малко време. Още малко път.
Морган замръзна. Погледът му улови движение на пътя. Виждаше кон и ездач!
Обзе го тържество.
Той обърна рязко коня си назад и извика към хората си:
— Запомнете — в никакъв случай няма да стреляте! Няма да пипаме Фарел, докато Частити е с него!
С вик на възторжен триумф Морган пришпори коня си в бесен галоп.
Конски копита разтърсваха земята зад тях.
Рийд се извърна предпазливо, а конят му продължи да се носи ритмично по горския път. Доловил напрежението у Частити, той пришпори още по-силно животното.
Ездачите ги наближаваха.
Скоро щяха да ги настигнат.
След минута вече препускаха край тях!
— Спри коня, Фарел, или ще те застрелям още сега!
Рийд почувства как Частити потръпна при безчувствената команда на Морган. Не можеше да рискува живота й.
Рийд спря рязко животното и обгърна още по-плътно Частити, докато хората на Морган ги обграждаха. Морган, Уолкър, Бартел и Симънс — имената им отдавна бяха запечатани в съзнанието му.
— Слизай, Фарел! — процеди злобно Морган и остана равнодушно да наблюдава, докато Рийд слизаше от седлото. Той и хората му също слязоха от конете си. Морган изчака двамата да се озоват пряко един срещу друг, преди да продължи: — Е, значи в крайна сметка не си свещеник. Кончита ми каза, че си навлязъл на индианска територия да ме заловиш. — Внезапно Морган се изсмя, а лицето му се сгърчи от омраза. — Недей да ме гледаш така слисано. Сигурно си знаел, че Кончита ще чака да се върна във фургона. Кучката насочи револвер насреща ми, но в действителност искаше само да се пъхне отново в леглото ми. Прочетох го в погледа й, но трябваше да й кажа истината. Не искам повече да имам нищо общо с нея. Тя заяви, че ще ме застреля. — Усмивката на лицето му се стопи. — Не й дадох този шанс.
Частити простена на глас. Рийд импулсивно посегна към нея щом я видя да се олюлява на седлото.
— Не я докосвай! Сега тя е моя!
Рийд рязко се извърна към Морган със страховита гримаса, но Частити го изпревари:
— Аз ли съм твоя? Ти си убиец! Уби Кончита и се опита да убиеш Рийд. Наистина ли мислиш, че ще позволя да ме докоснеш? — Залязващото слънце облиза огнените й коси и им придаде вълшебен блясък, който обаче не успя да смекчи ледените нотки в гласа й, когато процеди през зъби: — Никога няма да дочакаш този ден!
— Чухте ли я, момчета? — Морган се обърна и изгледа за кратко мъжете, скупчени около него. — Искам всички да запомните думите на Частити, за да й ги напомните някой ден, когато изпълзи от леглото ми с доволна усмивка на уста.
— Копеле! — Рийд се стрелна напред.
— Стой на мястото си, Фарел! — Морган присви злобно устни. — Още не искам да те убивам.
— Пусни го да си върви, Морган. — Гласът на Частити бе дрезгав от уплаха.
— Молиш ли ме, Частити? — Морган се обърна към Уолкър. — Свали я от коня. Искам да я гледам в очите. — Той изчака Уолкър да я спусне на земята, преди да я притисне отново: — А сега искам да ме помолиш, Частити. Кажи ми какво ще направиш за мен, ако оставя Фарел да си иде.
— Млъквай, Морган! — Светлите очи на Рийд хвърляха гневни мълнии. Силното му тяло се напрегна, щом срещна погледа на Частити, застанала на няколко фута от него. — Не се опитвай да го уговаряш, Частити. Знаеш що за човек е. Ти сама го каза. Той е убиец и лъжец.
— Достатъчно, Фарел! — Морган рязко се обърна към Частити и устните му ненадейно се извиха в познатата момчешка усмивка, която измамно прикриваше жестоката му природа. — Ела по-близо до мен, Частити.
Частити не се помръдна.
Усмивката на Морган се стопи.
— Казах да се приближиш.
— Стой където си, Частити. — Рийд я погледна право в очите. Знаеше какво предстои. Знаеше, че Морган вече дебне подходящия момент, за да го убие. Знаеше също, че Морган иска Частити да види как той умира, за да насади страх в сърцето й.
И отлично знаеше какво да стори.
Той пристъпи крачка към Частити.
— Стой далече от нея, Фарел. — Морган пристъпи агресивно към тях и насочи револвера си. — Само се опитай да направиш още крачка, и тя ще е последната в живота ти.
— Стига вече, Морган! — Клепачите на Уолкър потрепваха нервно, докато говореше, а кльощавото му тяло бе сгърчено от напрежение. — Нямам намерение да гледам цял ден как се опитваш да накараш Фарел да се гърчи! Свършвай по-бързо и да приключваме с това! Искам да се махам оттук!
— Какво те кара да си мислиш, че имаш право да ми нареждаш какво да правя, Уолкър? — Зачервен от гняв, Морган се извърна рязко към спътника си. Ръката му отпусна дулото на револвера към земята. — Аз съм шефът тук, забрави ли?