— Изпийте го!
Е, значи малката досадница с мек глас имаше решителен нрав. Докато пресушаваше чашата, Рийд почувства в гърдите му да се надига странно задоволство.
— Така е по-добре. — Частити Лорънс замълча за миг. — Ще продължим разговора си, когато се събудите.
— Ако зависи от мен, мисля, че бях достатъчно ясен.
Той видя как в погледа й се промъкна напрежение, докато чакаше от него по-подробно обяснение. Отмъстителното задоволство изпълни цялото му същество, докато затваряше спокойно очи.
Разтреперана от обида и гняв, Частити се отдръпна от леглото и вторачи поглед във влудяващия свещеник. Добре, щом така искаше!
Тя се насочи решително към креслото в ъгъла, където бе оставила пакетите с покупките си. Този човек твърдеше, че ни най-малко не е болен. Каза й, че не се нуждае от помощта й. И беше сложил край на разговора, без дори да си направи труда да отговори на въпроса й. Имаше пълното право да го ненавижда!
А тя беше истинска глупачка — да предлага помощта си на човек, който ревностно повтаря, че няма нужда от нея. Е, повече нямаше да се държи като глупачка!
Частити събра припряно малкото си вещи и погледна към вратата, изправила гордо рамене. Неволно посегна към медальона си. Колдуел, Канзас — това беше нейната цел, нейната първа крачка към сестрите й, които бе изгубила преди много години в придошлата река. Те бяха живи, бяха някъде там, и тя беше сигурна в това. И макар понякога куражът да я напускаше, увереността й, че те са живи някъде и че един ден отново ще се събере с тях никога не избледняваше. Дните, прекарани в Седалия, бяха само спирка по пътя към целта, но тя нямаше да изгуби и ден повече.
Частити погледна ненавистния отец Рийд Фарел. Той несъмнено щеше да спи, докато стане време за редовната визита на доктор Кар. Вече изглеждаше съвсем отпуснат. Сънотворното прахче на лекаря явно бе свършило своята работа. Щеше да го остави да обясни на доктор Кар цялата истина. А той несъмнено щеше да изпита огромно задоволство, докато обяснява на лекаря каква глупачка е била.
Частити отвори вратата и за миг се спотаи, но дълбокото, равномерно дишане продължаваше да изпълва стаята. И какво толкова, ако доктор Кар разчиташе на нея да се грижи за раната на този човек? Какво толкова, ако треската се надигнеше отново, докато е сам? И какво толкова, ако инфекцията отново се развиеше… и ако, заради нея, този човек изгубеше крака си?
О, господи!
Частити стисна здраво чантата в ръката си. Не откъсваше поглед от неподвижното лице на отец Фарел. Буйната вече брада скриваше чертите му като маска. Спомни си острия бодеж по пръстите си, когато бе докоснала бузата му. Запита се дали Джени е одобрявала тази брада. Запита се още дали смъртта на Джени не го беше превърнала в грубия, неприятен човек, който бе понастоящем.
Защото въпреки свещеническата якичка, този мъж беше непоносим.
Вече взела своето решение, Частити пристъпи в коридора и затвори вратата зад себе си.
Рийд потръпна и се изтръгна от обърканите сънища. Присви очи срещу ярката светлина на следобедното слънце и посегна да смачка комара, който бръмчеше на бузата му, но дочу лек протест в ухото си. Жилото на комара го бодна и Рийд махна с досада, за да прогони нахалното насекомо.
Но щом се раздвижи, дочу неодобрително сумтене. Разпозна мекия женски глас. Отвори сепнато очи и видя познатия кафяво-зелен поглед на сантиметри от лицето си… и остър бръснач, опрян в гърлото му.
Рийд импулсивно се отдръпна, но движението му бе възпряно от рязък тон:
— Не мърдай!
Частити Лорънс го гледаше строго иззад гротескните си очила, с присвити очи и стиснати устни. А щом отметна главата му назад, за да оголи шията му, почувства топлия й дъх върху устните си.
— Не мърдай, ако не искаш да те порежа отново!
Отново…?
Рийд докосна слисан бузата си с длан. Беше гладко избръсната. Брадата, която заедно със свещеническата якичка беше съществена част от маскировката му, вече я нямаше!
— Какво си мислиш, че правиш? — попита я грубо той.
— Опитвам се да те избръсна.
— Кой ти е казал да ме бръснеш?
— Доктор Кар заръча да ти помогна да се приведеш в приличен вид.
Прободе го болка в слепоочията.
— Остави ме на мира.
— Още не съм свършила.
— Свършила си, и още как!
Рийд почувства да го обзема смътна тревога, когато тя отстъпи спокойно назад и пророни с хладен глас.
— Както кажеш.
Не му допадаше начина, по който Частити Лорънс изрече тези думи.
Той потърка отново избръснатата си буза, а после прокара длан и по другата. Беше покрита с гъста брада.
— Дай ми бръснача.
— Не.
— Казах, дай ми бръснача!