— Аз пък казах не!
По дяволите! Главата му се замая. Стомахът му беше празен, а гърлото му бе пресъхнало, но проклет да беше, ако й позволеше отново да го доближи с този бръснач.
Рийд посегна, сграбчи тънката й китка и я дръпна към лицето си със сила, която дори той самият не подозираше, че притежава. Явно я свари неподготвена, защото очилата й тупнаха звучно на пода и Частити Лорънс се озова върху него.
— Искам този бръснач — просъска гневно той.
Тялото й беше неочаквано топло и женствено, гърдите й, меки и заоблени, се притискаха в гърдите му. Обезпокоително топлият й дъх погали устните му…
Рязко почукване по вратата привлече вниманието му. В следващия миг доктор Кар вече беше на прага, а устните му се присвиха в неодобрителна гримаса.
— Ще се наложи да забравите за тези неща известно време.
Все още стиснал болезнено китката на Частити, макар лицето й вече да пламтеше, Рийд изръмжа:
— Искам този бръснач!
Доктор Кар, който тъкмо пристъпваше към тях, изведнъж видя отблизо пациента си и се закова на място.
— За бога, жено! Какво си сторила на този мъж?
Все още притисната в хватката на Рийд върху гърдите му, Частити отвърна:
— Нали ми заръчахте да му помогна да се приведе в приличен вид, ако имам възможност?
— Точно така. — Досадният лекар едва потисна усмивката си. — И ти си свършила добра работа, струва ми се. Явно идвам точно преди да срежеш артерията му.
Рийд не си направи труда да каже нещо.
— Пуснете я, Рийд.
— Не.
Доктор Кар не се отказваше лесно.
— Каквото и да сте имал наум, сега е очевидно, че няма да стане. Така че ще е по-добре да ме послушате.
Рийд не знаеше дали причината беше в болестта или в неуловимия аромат на жената, притисната в него, но почувства, че силите му отслабват. Той съсредоточи всичките си сили в пронизващия поглед, който прикова в лицето й, и изрече отчетливо:
— Да не си посмяла отново да ме приближиш, докато спя. Следващия път няма да ти се размине толкова лесно.
Видя как деликатните черти на лицето й се сгърчиха от гняв, докато му отвръщаше приглушено, така че да я чуе само той:
— Не се притеснявай! Веднага щом ме пуснеш, ще се махна колкото е възможно по-далече от теб!
— Това напълно ме удовлетворява!
— Чудесно! — изсъска ядно Частити, щом най-сетне се отдръпна от него. Веднага щом се изправи, тя се обърна към доктор Кар и напъха бръснача в ръцете му. — Ето. Вие ще довършите. Той спа през цялото време, докато ви нямаше. Налагах раната му с топли компреси и сега изглежда по-добре. Успях дори да го накарам да изпие малко вода. Другото го оставям на вас. Аз си тръгвам.
— Недей така, мила… — Доктор Кар въртеше бръснача в ръцете си със смутена усмивка. — Изморена си и имаш нужда от малко време за себе си. Говорих със Сали Грийнууд. Тя държи хотела. Можеш да използваш банята й, за да се изкъпеш. Сигурен съм, че ще се почувстваш по-добре, щом се изкъпеш и смениш дрехите си. Аз ще се грижа за съпруга ти, докато отсъстваш.
Рийд улови решителните искрици в очите й, още преди да е заговорила.
— Доктор Кар, този мъж не ми е…
— Прави каквото ти казва лекарят! — И сам не разбра защо я прекъсна, но добави равнодушно. — Докторът ще се погрижи за всичко тук.
— Надявам се да се погрижи! — тросна се Частити. — Защото аз няма да се върна.
— Частити, мила… — Доктор Кар й се усмихна съчувствено. — Просто си много изморена. Не искаше да кажеш това, нали?
— Напротив. — Тя се обърна към Рийд и вирна предизвикателно брадичка. — Хайде, кажи му!
Рийд напълно съзнаваше, че мълчанието му я вбесява още повече и в гърдите му се надигна мощно задоволство. Той не пророни и дума, когато Частити тръсна сприхаво разрошената си коса и грабна пакетите с вещите си.
— Благодаря ви, задето уредихте да се изкъпя, доктор Кар, и за цялата ви загриженост към мен. Сбогом.
Без дори да погледне към Рийд, Частити отвори безмълвно вратата и пристъпи в коридора.
Потънал в мислите си, Рийд дори не осъзнаваше, че все още е вторачен в затворената врата, докато не го сепна грубия глас на доктор Кар:
— Вие наистина сте тежък случай! Не знам как изобщо живее с вас. Сигурно наистина ще е по-добре, ако изобщо не се върне!
— Ще се върне.
Доктор Кар изсумтя презрително.
— А вие сте дяволски арогантен за божи служител.
— Това не е арогантност. — Рийд свъси вежди и изруга наум, щом го заля поредната вълна на слабост. — Просто съм гладен — заяви той с равен глас.
— Сали трябва всеки момент да ви качи поднос с храна. — Доктор Кар замълча за миг, а после добави: — Може и да съм стар доктор от малко, провинциално градче, но смея да твърдя, че познавам хората. И нещо ми подсказва, че този път стигнахте твърде далеч. Тази жена няма да се върне!