А що се отнасяше до преподобния Рийд Фарел, за нея той вече беше минало.
Доктор Кар се отдръпна назад, за да оцени работата си, и изсумтя одобрително.
— Е, струва ми се, че ако не бях завършил медицинското училище, от мен щеше да излезе страхотен бръснар!
Рийд прокара длан по гладко избръснатата си буза и отново почувства нарастващо раздразнение. От дълго време насам бе култивирал тази брада, защото знаеше, че лицето му става твърде познато за хората извън закона по тези земи. Сега трябваше да е двойно по-внимателен.
Доктор Кар свъси вежди.
— Струва ми се също, че не съм срещал друг божи служител, за който думата „благодаря“ да е така несвойствена, както за вас.
— Благодаря.
— Сигурен съм, че е от сърце. — Доктор Кар изсумтя одобрително. — Този път се справихте добре с храната, която ви донесе Сали. Би трябвало да се чувствате далеч по-добре.
— Мислете си каквото щете, но наистина се чувствам добре.
— Така и предполагах. Освен това съм наясно какво точно си мислите в момента, така че нека се изясним отсега. Това, че се чувствате малко по-добре, съвсем не означава, че наистина сте добре. Ще мине доста време, преди раната ви наистина да зарасне, а съвсем малко е нужно, за да изпаднете в същото състояние, в което ви доведоха при мен. Така че ще се наложи да си почивате известно време.
Студените очи обаче продължаваха да се взират безизразно в него и доктор Кар изпита разяждащо чувство за безпомощност. Той извади джобния си часовник и бръчката между веждите му стана още по-дълбока.
— Частити излезе преди цели два часа. От два дни насам никога не се е застоявала толкова дълго навън. Този път стигнахте твърде далеч, повярвайте ми. Ще ви кажа и нещо друго — допълни лекарят след известно колебание. — Наистина ще си получите заслуженото, ако в момента тя вече пътува с влак на Изток.
— Ще се върне.
— Надявайте се да се върне, защото в противен случай ще трябва да прехвърля грижите за вас на Сали. — Доктор Кар изсумтя. — Не ме разбирайте погрешно. Сали има добро сърце, но съвсем не е така приятна за окото, като младата ви съпруга, и далеч не е така послушна, че да се покорява безропотно на прищевките ви.
Рийд не му отговори. Истината беше, че през последните два часа бе добил болезнено ясна представа за физическа си немощ, макар тя да беше временна. Беше погълнал значително количество храна и сега се чувстваше по-силен, но освен това бе имал възможност да види с очите си раната на крака си и нямаше никакво основание да се усъмни, че лекарят му казва истината. Вече беше в състояние да разсъждава по-трезво и смътната идея, която преди това беше мъждукала в замъгленото съзнание му, сега започваше да се избистря. Да, вече имаше план. Сигурно щеше да е трудничко да го следва, но и преди беше изпадал в затруднения.
Сепнат от решителното почукване на вратата, Рийд вдигна глава и се приготви. Вратата се отвори и на прага застана нисичка, силно гримирана жена на средна възраст, облечена в толкова ярко червена рокля, че той премигна насреща й. Жената го огледа с добре тренирана вещина, без да му остави никакво съмнение, че с каквото и да се занимаваше сега, на младини е опитала всичко от живота. Тя продължаваше открито да го зяпа, докато се обръщаше към доктор Кар.
— Дойдох за подноса, докторе. Виждам, че този път свещеникът е хапнал добре.
— Така си е — Докторът изсумтя и се обърна към Рийд. — Това е Сали Грийнууд, жената, за която ви говорех.
Сали се изсмя отсечено, докато пристъпваше към леглото да прибере подноса.
— Радвам се да се запозная с вас, преподобни. Каквото и да ви е казал докторът за мен, не ще да е било много хубаво, ако съдя по погледа ви като ме видяхте на вратата.
— Погледът на пастора няма нищо общо нито с теб, нито пък с мен, Сали. — Доктор Кар повдигна гъстите си вежди. — Преподобният не е такъв човек, че да си го признае, но през последния час очакваше не друг, а жена му да влезе през тази врата.
— Не мога да го обвинявам за това. — Сали въртеше сръчно подноса в ръцете си и очевидно й се искаше да си побъбри. — Не знам какво я задържа все още навън. Дойде да се изкъпе преди известно време, а после я видях да върви по улицата към гарата. Помислих си, че преподобният отец Фарел я е изпратил да купи нещо или…
Рийд се обади за пръв път.
— Кога беше това?
Гримираното лице на Сали придоби замислено изражение.
— Преди около час.
— Час ли? — Рийд свъси вежди.
— Тя наистина е много приятна млада жена. — Сали го наблюдаваше така внимателно, че дори безчувственият на вид Рийд Фарел започваше да се чувства неудобно. — Казах й, че откакто почина отец Стайлс, никой свещеник не е стъпвал на индианска територия. Оттогава все им обещават да изпратят някой да го замести. Сигурна съм, че много ще се зарадват да ви видят, особено с такава млада и хубава съпруга, и…