Частити премигна доверчиво. Рийд почти можеше да види бедстващите дечурлига, които се надбягваха във въображението й.
— Надявах се с негова помощ да внеса някои подобрения в мисията — добави той и замълча.
Най-после Частити наруши тишината.
— Но сигурно проумяваш, че всичките ти усилия ще отидат напразно, ако раната ти отново се влоши.
— Предполагам, че и това е възможно.
— Това е съвсем сигурно, ако не следваш съветите на доктор Кар.
— Длъжен съм да опитам.
— Но… но… — Дълбоко в очите й зелените искрици се раздвижиха. — Сигурна съм, че и някой друг би могъл да открие този човек и да му каже да дойде тук, за да говори с теб.
— Стига все още да е в Седалия.
— О, сигурна съм, че е тук. Не би могъл да си тръгне, ако знае колко важна е тази мисия.
Рийд почувства, че победата му е близо.
— Знае, но времето му е изключително ценно.
— Сигурно Сали би могла да ти помогне.
Не, не можеше да позволи това. Сали беше твърде проницателна, за да я въвлича в история, която измисляше дума по дума. Той й отговори с поклащане на глава и съкрушено изражение на лицето.
— Не, не мисля. Сали не е лош човек, но видът й е подвеждащ.
— О! — Рийд ясно долавяше вътрешната битка, която се водеше зад съпричастния й поглед. Частити погледна часовника на бюфета и поклати унило глава. — Иска ми се да можех да помогна, но влакът ми заминава след петнайсет минути.
Неподготвен за този отговор, Рийд пророни:
— Влакът ти?
— Да. Тръгнала съм към Колдуел, Казнас. За мен е много важно. Аз… Един човек ме очаква там. Искам да кажа… — Тя отново погледна часовника.
Значи някой очакваше Частити Лорънс да пристигне в Колдуел. Рийд се запита как не се беше сетил по-рано.
— Върна се за очилата си, така ли? — попита той.
— Да.
— Не съм ги виждал.
В очите й проблесна разочарование.
— Имаш ли нещо против да ги потърся?
— Не.
Рийд затвори очи. Силите му отслабваха с всяка изминала минута. Вслушваше се в движенията на Частити, която обикаляше безполезно стаята. Той отвори отново очи, когато шумовете секнаха.
— Няма ги тук. — Частити махна неопределено с ръка. — Е, предполагам, че трябва да се сбогуваме.
Той не можеше да позволи това да се случи.
— Искам да те помоля за една услуга, преди да си тръгнеш — подхвана Рийд. — Би ли ми подала дрехите. — Той посочи ризата и панталона си, които висяха на кукичка в ъгъла на стаята. — Ще ти бъда благодарен, ако ги оставиш на леглото.
— Дрехите ти? Нали нямаш намерение да ставаш?
Рийд не й отговори.
— Не бива да ставаш, докато доктор Кар не ти разреши.
— Частити… — Той умишлено й внушаваше чувство за приятелска близост, като я наричаше по малко име за пръв път. — Не се притеснявай за мен. Влакът ти ще отпътува всеки момент.
— Но…
— Аз ще направя, каквото е нужно…
— Доктор Кар ще намери някой, който да ти помогне.
— Ще си изпуснеш влака. — Той погледна часовника. — Заминава след десет минути.
— Доктор Кар познава всички в този град. Сигурно ще знае къде да намери човека, който търсиш.
— Едва ли ще е трудно да го намери. В пощата би трябвало да има съобщение за мен, където се казва къде да се срещнем. Но аз вече се чувствам по-добре. Мога да се справя и сам.
— В пощата? И ти възнамеряваш да отидеш сам дотам? Съзнаваш ли колко е далече пощата оттук?
— Ще се справя.
— Не, няма да се справиш.
— Ще се справя!
Рийд инстинктивно долавяше, че тя е на път да се предаде. Задоволството му обаче мигом се изпари, когато го връхлетя поредния болезнен пристъп на слабост. Той затвори очи. Почувства мека длан на челото си и отвори очи. Частити бе приведена над него, а тънките й вежди бяха извити в загрижена гримаса. Рийд долови аромата на рози.
— Още си твърде слаб, за да вървиш сам. Нима не разбираш?
— Длъжен съм да опитам!
Частити се поколеба още само за миг, преди да отговори:
— Ще отида вместо теб.
— Но влакът ти…
— Утре ще има друг влак. Във всички случаи, не бих могла да замина без очилата си. Как се казва човекът, с когото би трябвало да се срещнеш?
— Не мога да ти позволя…
— Как е името му?
— Едуард Дженкинс.
Частити кимна.
Докато вървеше към вратата, Рийд добави:
— Трябва да те предупредя, че някои хора наоколо не са особено благоразположени към индианците. Затова мистър Дженкинс пътува инкогнито. Той не те познава, така че е възможно да не ти се представи с истинското си име. И ще е най-добре да се съгласяваш с всичко, което ти каже.
Частити кимна отново.