Частити прехвърли наум разговора си с пастора отпреди няколко минути. Спомни си, че невероятно проницателните му сини очи вече не бяха така студени, когато бе пристъпила към леглото му. В този момент в погледа му бе проблеснала някаква неясна за нея емоция, която извика познатата тръпка по гръбнака й. А когато видя болезнената гримаса на лицето му, нещо в нея трепна и тя бе изгубена.
Частити, която все още чакаше някакъв отговор отвътре, преглътна припряно. Надяваше се той да не е направил опит да се изправи в нейно отсъствие. Надяваше се да е осъзнал какъв риск поема с такова необмислено действие.
Частити почука по-силно. Сърцето й затупка учестено и след като отново не последва отговор, тя отвори рязко вратата. Рийд лежеше неподвижно в леглото си. Само за миг Частити се озова до него и докосна с длан челото му. Сепна се, когато очите му внезапно се отвориха и силната му длан сграбчи китката й. В гласа му се долавяше откровена заплаха, когато избоботи:
— Казах ти да не се промъкваш до мен, докато спя.
— Не съм се промъквала! Почуках два пъти! И след като не ми отговори, си помислих… — Внезапно гласът й секна. Частити бе възмутена от отбранителната нотка в тона си. — Няма значение какво съм си помислила. Веднага ме пусни.
Рийд внезапно отпусна ръката й и тръсна глава. Видимо се опитваше да се отърси от последните следи от съня. Накрая проговори с по-мек тон:
— Извинявай. Заспал съм. Стресна ме. — Той не дочака отговора й, а припряно я подкани: — Какво откри в пощата?
Частити преглътна обидата.
— Нищо.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казах. Направих каквото ми каза. Попитах дали няма някакво съобщение за отец Рийд Фарел, а служителката ми каза, че никой не е питал за теб.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Не беше чак толкова трудно. Уверих се, че…
Частити чу приглушените стъпки откъм коридора, не се оказа неподготвена за бързината, с която Рийд седна в леглото или пък за силата, с която я изблъска встрани от леглото и изсъска:
— Дръпни се назад!
Спонтанният протест обаче замря на устните й, когато вратата се отвори с трясък, а на прага застана мъж с насочен към тях револвер. Тя преглътна конвулсивно, докато мъжът изрече:
— Търся Рийд Фарел.
Отговорът на Рийд беше не по-малко суров.
— Какво те води при него?
Непознатият присви очи.
— Ти ли си Фарел? — Той замълча за миг. — Ти ли изпрати тази жена да разпитва за мен?
— Ако името ти е Ед Дженкинс, да.
— Трябваше да се срещнем преди два дни.
Не бях във форма да предприема каквото и да било до днес.
Мъжът с револвера кимна към Частити:
— Коя е тя?
— Пратеник… това е всичко. — Рийд се обърна към Частити. — Мистър Дженкинс иска да говори с мен на четири очи.
Частити не се помръдна.
— Частити…
Частити го изгледа невярващо.
— Искаш да те оставя насаме с този човек?
— Двамата с мистър Дженкинс трябва да обсъдим нещо.
— Но той има револвер!
— Просто е предпазлив.
— И какво ще стане, ако…
— Просто излез.
— Не си го и помисляй — намеси се грубо Дженкинс. — Тя няма да отива никъде.
— Ако не я оставиш да излезе, няма какво да обсъждаме.
Частити внимателно проследи реакцията на Дженкинс след решителното заявление на Рийд. Видя как малките му очички се стрелкаха известно време от него към нея и обратно, докато накрая бавно отпусна револвера. Видя и искрицата на задоволство, която трепна в погледа на Рийд, докато се обръщаше към нея.
— Можеш да вървиш, Частити. И не се безпокой. Двамата с мистър Дженкинс ще приключим бързо.
Цялата разтреперана, Частити дръпна вратата зад гърба си. Веднага щом затвори, дочу приглушени гласове откъм стаята. Стори й се, че в гласа на непознатия не се долавя открита заплаха. Малко поуспокоена, тя се отправи надолу по коридора. Пълното й невежество относно живота на Запад я изумяваше. Никога досега не беше подозирала, че ненавистта към индианците е взела чак такива размери, че един агент на правителството да е принуден да се среща тайно с човек, който иска да им помогне. Що се отнасяше до револвера на мистър Дженкинс…
Варвари — ето какви хора живеят в Дивия Запад…
Може би в думите на леля Пенелопе се съдържаше повече истина, отколкото бе предполагала.
А другата истина беше, че Рийд не показа и следа от страх, докато дулото на револвера сочеше към тях. Кой знае защо, Частити не беше и очаквала друга реакция.
Озадачена от тази мисъл, тя се спусна по стълбите.