Дали не се опитваше да се усмихне?
— Съжалявам. — Съвсем за кратко доктор Кар постави тежката си длан върху рамото й. — Държах се грубо с теб тази нощ. Всяка друга жена би ми отвърнала със същото, но ти явно си твърде добре възпитана, за да отговориш да грубостта с грубост. Боя се, че понякога безпокойството ми за моите пациенти се отразява на поведението ми.
Частити погледна припряно към леглото, не съвсем готова да приеме това извинение.
— Аз също се притеснявах за него — отвърна тя.
— Знам. Ти много ми помогна.
— Имам известен опит с болни хора.
— Трябваше да се досетя, след като запази такова присъствие на духа, при все че всяка друга жена би изпаднала в паника. Рийд е щастливец да те има до себе си. — Доктор Кар изгледа за миг пациента си. — Лекарството, което му дадох, ще му помогне да поспи известно време. Съветвам те и ти да поспиш, доколкото ти е възможно. Ще дойда да го видя по-късно.
Думите на лекаря бавно проникнаха през замъгленото от умора съзнание на Частити. Той очакваше от нея да остане! Но тя не би могла! Тя трябваше да си продължи по пътя.
— Мисля, че ще е най-добре да намерите някой, който да се грижи за него, докторе — прошепна меко Частити. — Аз не мога. Нали разбирате, аз…
— Не можеш? Хайде, стига! — Доктор Кар изглеждаше изненадан. — Нали не смяташ да изпадаш в паника точно сега? Ако изникне проблем, аз съм само през няколко къщи на същата улица. А ти вече показа, че си смела и способна жена.
— Не съм изпаднала в паника. — Внезапно Частити се усети неспособна да намери точните думи. Как би могла да му обясни, че е на път за Колдуел, Канзас, и че цял живот е чакала да предприеме това пътешествие? И как би могла да го накара да разбере, че ако отложи пътуването още малко, ще изгуби и малкото кураж, който й бе останал?
Вместо това, Частити отговори:
— Няма ли някой друг, който би могъл да се грижи за него? Имам предвид… — Тя отчаяно търсеше точната дума, която да не звучи егоистично. — Имам предвид някой по-подходящ.
— Мило момиче — каза й доктор Кар, сякаш не вярваше на ушите си. — Питаш за някой по-подходящ от теб? Нали видя как Рийд се отзоваваше на думите ти тази нощ? Каквито и демони да го измъчват, ти очевидно си единствената, която би могла да го успокои. А сигурно осъзнаваш, че ако не беше така, можехме и да изгубим битката. Животът му все още виси на косъм. Мисля, че това решава въпроса. Ти си единствената, която може да се грижи за него.
Пламнала от смущение, Частити отново погледна към леглото. Ясно си спомняше топлината на ръцете на този мъж, сключени около тялото й, нежните думи, прошепнати в косите й. Но тези думи не бяха предназначени за нея.
— Той не беше на себе си. Не знаеше какво прави.
— Напротив, мила моя, знаеше.
Частити нямаше сили да спори с лекаря относно чувствата на този мъж.
— Но… аз имам толкова неща да свърша! — извика отчаяно тя. — Трябва да се погрижа за много неща, да се свържа с някои хора…
— Сигурен съм, че колкото и работа да те чака, не е по-важна от това тук, мила моя. Непредвидените разходи не бива да те притесняват.
Непредвидени разходи? Частити се вцепени. Всичките дрехи, които носеше със себе си, бяха в куфара, който остана на влака, след като тя се втурна да помага на Рийд Фарел. И ако не беше запомнила съвета на леля Пенелопе винаги да носи парите у себе си, когато е на път, сега щеше да е без пукнат цент.
Лицето на доктор Кар сякаш се смекчи.
— Хайде, мила, защо не си починеш малко? След няколко часа сън нещата няма да ти изглеждат толкова безнадеждни. И ще си близо до Рийд, в случай че се събуди.
Частити се стъписа.
— Искате да кажете, че очаквате от мен да спя в тази стая?
— Разбира се. — Доктор Кар изглеждаше озадачен. — Стаята е достатъчно голяма. Затова накарах да изпратят тези възглавници и одеялото, които са на креслото в ъгъла. То е достатъчно меко и, ако вдигнеш краката си на табуретката, ще ти е доста удобно.
— Но…
— Моля те, да не го обсъждаме повече. Имаш нужда от почивка, аз също.
Доктор Кар се запъти уморено към вратата. Обърна се за кратко, с ръка на бравата.
— Ще дойда пак следобед. Изпрати някой да ме повика, ако имаш нужда от мен преди това. Рийд все още е зле, но се надявам да е по-добре дотогава. — Доктор Кар успя да се усмихне още веднъж, докато затваряше вратата зад себе си. — Не се притеснявай. Съпругът ти е силен мъж.