Внезапно Рийд проговори.
— Когато всичко свърши, ще се погрижа да стигнеш до Колдуел.
— Няма да е необходимо.
— Напротив.
Рийд и сам не разбра защо го каза.
Но изведнъж отговорът нахлу в съзнанието му със смразяваща яснота. Свежият нощен въздух, който повяваше през прозореца, мекият женски глас в тъмнината, позабравеният аромат на рози, който все още изостряше сетивата му… Не, не можеше да си позволи да падне в този капан!
Той побърза да сложи край на разговора.
— Ще тръгнем след два дни.
— Но доктор Кар каза…
— Два дни. И нито минута повече!
5
Двата дни изминаха неусетно.
Слънцето блестеше ослепително в ранната утрин. Движението по улицата още не беше оживено, когато Рийд надникна през прозореца на хотелската стая. Частити отдавна беше будна. Беше я оставил да си мисли, че той спи, защото така беше по-добре за него. Обикновено рано сутрин тя се възползваше от банята на Сали, ако можеше да съди по аромата на рози, който всеки ден дразнеше сетивата му, щом тя се върнеше в стаята. И тази сутрин знаеше, че Частити ще има нужда от време, за да се погрижи за тоалета си. Той също се нуждаеше от известно време.
Рийд плъзна нозе покрай леглото и за пореден път потръпна от болката, която прободе бедрото му. Изправи се предпазливо в целия си ръст и пристъпи към умивалника в ъгъла на стаята. Двата дни се бяха оказали по-кратки, отколкото си мислеше в началото, но неотложните задачи, които тогава го подтикнаха да вземе това решение, все още го очакваха. Доколкото знаеше, Морган вече се готвеше да напусне индианските земи. Не можеше да го остави да се измъкне и този път.
Вкопчен в тази мисъл, Рийд дори не се погледна в огледалото. Вместо това побърза да налее вода в каната и затърка ожесточено сапуна в кесийката, докато се надигна пяна. После си пое дълбоко дъх, за да се отърси от последните признаци на отпадналост, и натърка с кесията лицето, гърдите и ръцете си. Втриваше сапуна в плътта си и прехвърляше наум плановете си за предстоящите дни. След няколко минути, свеж и облекчен, той вече избърсваше останалите капчици вода от кожата си с бавни, кръгообразни движения. Разтриваше енергично широките си рамене, схванати от дългите дни, прекарани в леглото, и масажираше стегнатите мускули на гърдите си, готов да действа. Почувства прилив на сила в тялото си и посегна към бръснача.
Малко по-късно, вече чист и облечен, Рийд огледа критично отражението си в огледалото. Отсреща го гледаше безупречен, гладко избръснат божи служител, със светла коса и непреклонен поглед. Тъмните му дрехи и бяла якичка си бяха на мястото. Кожата на лицето му все още беше бледа, а очите му бяха оградени от тъмни кръгове, но вече стоеше на краката си с учудваща лекота. Нямаше и следа от пулсиращата болка в бедрото му, нито пък от досадната отпадналост, която през последните дни караше ръцете му да треперят.
Видимо доволен, Рийд посегна към пътната си чанта на пода. Той хвърли един предпазлив поглед към вратата и бръкна дълбоко в чантата. Извади малкия револвер, който се спотайваше на дъното, и го пъхна припряно в ботуша си. Най-после готов, Рийд се насочи към вратата.
Краката му все още бяха малко нестабилни. Рийд изруга наум. Трябваше му само малко свеж въздух и отново щеше да е предишният човек. С тази мисъл в ума си, той се спусна по стълбището към първия етаж.
— О, не! Не може да бъде!
Частити прехвърляше безпомощно в ръцете си избелялата черна рокля, която така внимателно бе подбрала, преди да се отправи на път. А сега я гледаше ужасена. Беше станала рано тази сутрин, за да се отбие в банята на Сали, преди да се отправи директно към малката обществена пералня, където бе оставила роклята си преди два дни. А сега, докато гледаше жалките останки от любимата се дреха, в очите й напираха сълзи.
Частити рязко се обърна към възрастния собственик на пералнята с рошави бакенбарди, който я гледаше хладно.
— Какво е станало с роклята ми? — попита тя с обвинителна нотка в гласа. — Изглежда ми поне с два размера по-малка, отколкото ви я донесох! А цветът й… сега просто няма цвят!
— Нищо не съм й направил! Моите момичета я изпраха и изгладиха, точно както поискахте.
— Но… Но…
— Изпираме всички дрехи, които идват тук, по един и същи начин! Алкалният сапун изкарва всякаква мърсотия.
— Алкален сапун? — Частити поклати невярващо глава.
— И вряла вода. В цялата страна няма мърсотия, която моите момичета да не могат да изперат.
— Вряла вода… — Частити почувства, че краката й се огъват. Не виждаше обаче смисъл да протестира повече. — Добре — каза тя. — Задръжте роклята. Може би познавате някой, който би могъл да я носи.