— Добро утро, отче!
Мислите му прекъсна топлият поздрав на едър, плешив човек, който стоеше наблизо.
— Добро утро, сър — отвърна му учтиво Рийд.
— Казвам се Алчи Уилард. — Човекът протегна приятелски ръка. — Аз съм коминочистачът на града. Радвам се да видя, че вече се чувствате по-добре. Искрено се възхищавам на човек, готов да поеме по този труден път, който вие сте избрал. Ако мога да ви помогна с нещо, само кажете.
Рийд стисна здраво протегнатата му ръка и отвърна:
— Благодаря ви, сър.
А после продължи надолу по тротоара и вътрешно се усмихна. Не се съмняваше откъде всички в града знаят за ранения свещеник и неговата мисия. Сали познаваше всички тук и всички я познаваха. Когато стигнеше до индианските територии, пристигането му вече нямаше да е тайна за никого и никой нямаше да се усъмни в истинската му цел.
— Благодаря ти Сали.
В този момент Рийд забави крачка. За вълка говорим… Сали стоеше пред градската пивница, на няколко крачки от него и разговаряше с приятно закръглена блондинка. Един бърз оглед на пищно изрисуваното лице и прилепнала ярка рокля на по-младата жена му бе достатъчен. Хубава, опитна и лесно достъпна…
Внезапно му хрумна, че от доста време не е бил с жена. Рийд отлично познаваше опасностите, които криеше дългото въздържание, физическата нужда беше усложнение, което той не можеше да си позволи по време на дългите дни и нощи, които щеше да прекара на индианска територия сам с червенокоса, млада жена, която изпитваше прекомерно голямо доверие в свещеническата му якичка. Вече бе прекарал няколко безсънни нощи, обгърнат от мекия аромат на рози, който възбуждаше сетивата му.
Рийд обмисли предоставилата му се възможност от всички страни. Разполагаше с няколко часа, преди да напусне Седалия…
— Не можеш да отречеш, че е хубав мъж, нали?
Вторачена в Рийд, който пристъпваше бавно по улицата, Сали намигна към пищната блондинка край себе си. Опал Картър беше млада, красива и една от най-търсените жени в града. Напомняше й за самата нея, когато беше млада, безгрижна и се наслаждаваше на живота по най-добрия начин, който познаваше. Сали харесваше Опал. На няколко пъти дори се бе опитала да я вкара в правия път. Усилията й се оказаха безполезни, но това ни най-малко не бе навредило на приятелството им и това я радваше. Разбира се, Сали не се беше отказала и беше твърдо решена да опита отново след години, когато Опал узрееше и се преситеше от удоволствията на лекия живот, но дотогава…
— Така си е — отвърна Опал с плътния си, дрезгав глас. — Такива огнени типове не са съвсем по вкуса ми, но нямам нищо против този приятел да се опита да промени мнението ми. Всъщност, мога дори да размисля за малко, ако знае как да подхване.
— По-добре не си прави криви сметки, захарче. — Сали се изсмя отривисто. — На жена му нищо не й липсва. Можеш да ми вярваш, защото през последните дни съм я виждала както я е майка родила по-често, отколкото той самият я е виждал.
Опал повдигна грижливо изписаните си вежди и Сали се разсмя отново.
— Жената просто има нужда от моята баня, захарче. И трябва да ти кажа, че макар преподобният Рийд Фарел да беше на път да изгуби крака си, все още е силен и способен мъж, и е истински късметлия да има такава жена.
— Като го гледам, бих казала, че и тя е късметлийка с такъв съпруг.
Силно гримираното лице на Сали придоби замислено изражение.
— Да… сигурно. Но може би не чак толкова, колкото ти се струва. Има нещо в този човек — нещо отвъд сините му очи и всичките му мускули… Нещо, което не ми вдъхва доверие.
— Сега пък какво се опитваш да кажеш?
— Опитвам се да кажа, че ми се струва, че този мъж има някаква скрита страна, от която косите ми се изправят. Защото макар да носи бяла якичка, има груб и непокорен нрав.
Опал въздъхна с копнеж.
— Точно такива ги харесвам.
— Казвам ти, че си губиш времето само като си го мислиш. Да знаеш само как гледа жена си… — Сали замълча за миг. — Не мога да ти го обясня, но никога преди не съм виждала мъж да гледа така съпругата си.
— Сали, стане ли въпрос за мъже, чуждото винаги е по-добро.
— Е, както и да е. Но те заминават веднага, щом отчето оздравее.
Опал премигна.
— Но на мен ми трябват само няколко часа, Сали.
Сали изсумтя пренебрежително.
— Ето го и него. Само почакай и ще видиш.
— Добро утро, Сали.
Сали поздрави свещеника, който спря до тях. Стори й се много висок. Нужно й беше време, за да осъзнае, че всъщност никога не е била така близо до него, когато е изправен. Но не можеше да му се отрече, че изглежда добре. Излъчваше сила и мощ, макар да носеше свещеническа якичка. А когато погледна към Опал, устните му се извиха в усмивка и разкриха бели, равни зъби. Сали с почуда осъзна, че никога преди не го е виждала да се усмихва. Пламъчетата в изумително сините му очи, докато оглеждаше с явен интерес закръглените форми на Опал, подсказваха че мислите му в момента са продиктувани от онази част от мъжките инстинкти, които нямаха нищо общо с разума.