Сали потисна въздишката си на разочарование. Опал се оказа права. Чуждото винаги беше по-добро. Сигурно вече остаряваше.
— Добро утро, отче. — Бодна я мисълта, че усмивката й прилича повече на гримаса, затова добави по-меко: — Това е Опал, моя добра приятелка.
— Радвам се да те видя, Опал.
Това поне беше видно.
— И аз се радвам да ви видя, отче. — Опал пристъпи към него, без да скрива интереса си. Тя постави топлата си длан върху ръката му. Беше мека, бяла и топла. Опал се приведе съблазнително към него и разкри щедро заоблените си гърди, а когато вдигна очи към него, очите й бяха черни и загадъчни като нощта. — Сали тъкмо ми казваше, че сте бил болен. — Тя го огледа одобрително от главата до петите. — Но на мен ми изглеждате здрав и силен мъж.
Сега Рийд също си позволи да я огледа по-внимателно. Беше дори по-млада, отколкото му се бе сторила отдалече. Лицето й беше мъничко, с деликатни черти, кожата й, доколкото се виждаше изпод гъстите пластове грим, беше чиста и мека, а тялото й беше тънко и съблазнително заоблено. Хрумна му, че на години трябва да е колкото Частити, въпреки че със сигурност бе видяла повече от живота.
За негова изненада, тази мисъл го натъжи.
— Чувствам се по-добре, благодаря — отвърна й той.
— Радвам се да го чуя, отче. — Опал играеше ролята си добре. Думите й бяха съпроводени с примамливо потрепване на тежките й, потъмнени мигли. — Сали ми каза, че ще напуснете Седалия, за да вкарвате индианците в правата вяра. Случайно съм свободна за няколко часа и ми хрумна, че бихте могъл да се поупражните, като ме вкарате в правия път. Нуждая се от помощта ви, отче. Всъщност, едва когато ви видях да вървите към мен разбрах колко много се нуждая от някои неща… Определени неща. И съвсем не се съмнявам, че именно вие ще ми помогнете.
Опал се приближи още по-плътно към него. Гърдите й се допряха привидно случайно в ръката му, а езикът й прелъстител но се плъзна по долната й устна, докато му шепнеше:
— Сигурна съм, че се справяте страхотно с всичко, с което се захванете, отче, затова ще ви кажа една тайна. Аз също умея да върша някои неща. Може би ще е полезно да прекараме заедно известно време. И двамата ще останем доволни. — Погледът й се сниши и се прикова в устните му. — Държа стая наблизо. Можем да се усамотим и сърдечно да си поговорим. Готова съм да ви посрещна след минути, ако пожелаете.
Пред погледа му се разливаше женска плът, гореща и сладка като мед…
Погледът на Рийд попиваше тъмните очи на Опал, в които се четеше открита покана. После се сниши към леко разтворените й устни, към топлия й бюст, който се притискаше откровено към ръцете му. Сладкият аромат на жена го опиваше, примамваше го неудържимо — и неочаквано в гърдите му се надигна нов пристъп на тъга. Запита се дали тази жена някога е била невинна и доверчива като Частити. И дали някога е ухаела на рози.
Рийд отхвърли с досада тази мисъл. Какво, по дяволите, му ставаше?
Отговорът на този въпрос нахлу със смущаваща яснота в съзнанието му.
Твърдо решен да се освободи от неудобствата, които физическите нужди му създаваха, Рийд погледна крадешком към Сали. Тя очевидно не беше особено изненадана от поведението на Опал. Беше стара лисица в този занаят и несъмнено щеше да си държи езика зад зъбите. А дори и да се разприказваше, едва ли щеше да му навреди. След половин час с Опал щеше да излекува всичките му болежки. После двамата с Частити щяха да хванат следобедния влак, а Опал щеше да остане само спомен от миналото му — усмихната и малко по-богата след времето, прекарано с него.
Вече взел своето решение, Рийд покри ръката на Опал с топлата си длан. Долови как тя си пое сепнато дъх и как сърцето й затупка учестено. Тъкмо се канеше да заговори, когато ярки кичури червеникава коса откъм другия край на улицата приковаха погледа му.
Сали веднага се обърна по посока на погледа му и промърмори нещо под носа си. Нещо в тона й го накара рязко да се обърне към нея.
— Какво каза?
— Нищо.
Рийд отново погледна към далечния край на улицата.
— Жената, която влезе в магазина… Беше Частити, нали?
— Приличаше на нея.
— Няма нужда да се притеснявате за нея, отче. Доколкото чух, нея си я бива в пердаха.