— Пердах ли?
Сали повдигна изненадана вежди.
— Тя не ви ли е разказала какво се случи? Е, сигурно е решила, че няма смисъл да ви безпокои, след като и бездруго сте болен и на легло. Но целият град се смее от сърце на тази случка.
Рийд замръзна.
— Кой се смее?
— Ами всички. Изглежда, че Чарли Добс, продавачът, си е създал погрешно впечатление, когато тя отишла да си купи някои неща в деня след като пристигнахте. Не съм видяла с очите си, но доколкото разбрах, тя се опитала да му обясни, че греши, а той не щял и да чуе. Видял сама жена и решил да се възползва от нея. А тя замахнала и го проснала по гръб на пода.
— Опитал се да се възползва от нея?
Тази мисъл изтласка всичко друго от съзнанието му.
— Аха. Казват, че си заслужавало човек да види изражението на Чарли, когато се изправил. Някакъв човек влязъл в този момент и защитил Частити, така че Чарли не е могъл и с пръст да я пипне повече.
Видял сама жена и се опитал да се възползва от нея… Рийд почувства, че целият трепери, но този път не от болестта.
— Е, вече не съм болен и на легло — процеди през зъби той.
— Отче, почакайте само минута.
Останал глух за молбата на Опал, Рийд вече подтичваше по улицата. Очите му търсеха огнените коси на Частити, а стомахът му се свиваше в гневна топка.
Частити пристъпваше колебливо покрай отрупаните със стоки рафтове на магазина. Огледа се смръщено наоколо. От мистър Добс нямаше и следа, а тя очевидно бе единственият клиент в магазина.
Твърдо решена да напазари и да напусне магазина, преди отново да е възбудила враждебността на продавача, Частити пристъпи в най-отдалечения ъгъл, където бяха наредени дамските принадлежности. Стисна неволно платнената кесийка в джоба си, където бяха всичките й пари. Беше спестила доста, затова се бе погрижила този път да ги скрие на по-удобно място, за да не изпада друг път в същата смущаваща ситуация, ако има нужда от тях.
Частити огледа малката закачалка с готови рокли с нарастващо отчаяние. Ако не се нуждаеше спешно от дрехи…
— Знаех си, че ще се върнеш.
Частити подскочи, щом иззад гърба й прозвуча гласът на продавача. Обърна се сепнато към него, а той добави с нескрита злоба:
— Двамата с теб имаме нещо да довършим. Не си си помислила, че ще оставя да ти се размине, след като ме направи за смях пред целия град, нали?
— Сър — подхвана Частити и неволно заотстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. — Дойдох тук, за да си купя някои неща, нищо повече. Ще ви бъда благодарна, ако ме оставите да си свърша работата и просто да си тръгна.
— Този път няма да е толкова лесно — озъби се Добс и по подпухналото му лице избиха капчици пот. Малките му очички хвърляха гневни искри. Той пристъпваше бавно към Частити с изражение, от което кожата й настръхна. — Този път няма кой да ти пази гърба — изръмжа ядно той, — и трябва да знаеш, че няма начин да ме изненадаш като миналия път.
Погледът му беше сърдит и обидно похотлив. Частити се изчерви до корените на косите си.
— Пасторска булка, а? — Той се изсмя гръмко. — Никоя жена на свещеник не изглежда като тебе, каквато беше в оня ден, с онази рокля с раздърпано деколте, като някоя блудница, а очите ти бяха горещи и гладни.
— Горещи и гладни! — възкликна невярващо Частити. — Сър, дръпнете се от пътя ми! Няма да слушам повече долните ви обиди!
— Нищо подобно, сладкишче. Никъде няма да отиваш. Още не.
Частити долавяше бесния ритъм на сърцето си. Тя сви ръце в гневни юмруци.
— Заплашвате ли ме, сър?
— Не, изобщо не те заплашвам. Само ти казвам, че няма да ти дам възможност да се криеш зад якичката на съпруга си — не и след като влезе тук като разгонена кучка и беше на път да си получиш онова, което толкова ти се искаше, преди онзи жалък нещастник да нахлуе неканен тук.
— Жалък нещастник… Разгонена кучка… — Лицето на Частити се изкриви от отвращение. — Достатъчно! Тръгвам си! Махнете се от пътя ми!
Безочливият търговец пристъпи още крачка към нея и в гърдите й се надигна бурен гняв, преди да просъска:
— Сър, предупреждавам ви…
— О, дамата ме предупреждавала! И какво ще направиш, ако не те пусна да си идеш?
— Не е важно какво ще направи тя. Важното е аз какво ще направя! — прозвуча внезапно плътен глас.
Сепната, Частити ненадейно срещна погледа на Рийд, който незнайно откъде се озова до тях. Безупречно облечен и гладко избръснат, той стоеше изправен, без следа от смущение или страх, а едрата му, мускулеста снага изпълваше тесния ъгъл, в който Частити се бе напъхала преди минути. Якичката му стоеше спретнато на мястото си, но каквото и да беше призванието му, в очите му се четеше единствено смразяваща заплаха, съвсем нетипична да един божи служител.