Добс сякаш се вцепени.
— Кой… Кой си пък ти?
Равните зъби на Рийд се оголиха в грозна гримаса. Частити забеляза, че ръцете му се свиха в юмруци, докато отвръщаше:
— Мисля, че се сещаш кой съм.
— Мислех, че си болен. Всички в града разправят, че смъртта чукала на вратата ти.
— Явно са сгрешили.
Добс присви злобно очи.
— Не, ти не си свещеник! — Той тръсна глава и пронизително се изсмя. — Може и да носиш свещеническа якичка, но дяволите да ме вземат, ако някога съм виждал свещеник да изглежда като теб!
Устните на Рийд се извиха в смразяваща усмивка.
— Нямаш представа колко си прав. Не съм свещеник — не и в този момент. Сега съм просто човек, който няма търпение да чуе как се извиняваш на тази дама.
— Дама… Нея ли имаш предвид? — Добс измери Частити с презрителен поглед. — Може да се прави на важна колкото си иска, но мен няма да ме заблуди. И не смятам да й се извинявам. Получи си каквото заслужаваше оня ден, когато нахлу в магазина с вид на уличница, сякаш преди малко се е изтърколила от леглото на един и вече се кани да се хвърли в обятията на друг.
Частити явно се боеше от реакцията на Рийд, защото след тези думи се плъзна пъргаво между двамата мъже и предотврати гневния отговор на Рийд. Внезапно озовала се досами гърдите му, тя ясно долавяше бесния ритъм на сърцето му и гнева, който се разля като бурна вълна по тялото му.
— Моля те, Рийд, недей — прошепна тя. — Това нищожество не заслужава да си губим времето с него. Нека просто да се махаме оттук.
— Не.
Рийд я отмести настрани само с едно движение, което бе така ненадейно и неуловимо, че тя едва осъзна какво се е случило. Парализирана от унищожителния му гняв, Частити не успя да пророни и дума, докато Рийд сграбчи търговеца за яката на ризата му, повдигна го на няколко инча от земята и изрече със смразяващ кръвта глас:
— Дължиш извинение на тази жена и аз искам да го чуя… още сега.
— Съжалявам. — Арогантното изражение на Чарли Добс мигом се стопи в лицето на безпощадната заплаха в погледа на Рийд. Той закима припряно с изцъклени очи: — Съжалявам, съжалявам!
— Помоли я за прошка!
Добс вече се задъхваше. Гласът му се превръщаше в дрезгаво скрибуцане.
— Моля я за прошка!
— Рийд…
Без да обръща внимание на опита й за намеса, Рийд разтърси грубо Добс, в чиито очи се четеше искрен ужас, и просъска ядно:
— Имаш късмет, че нося тази якичка, защото иначе…
Без да довърши мисълта си, Рийд рязко пусна запъхтения търговец на земята и, сякаш той вече не съществуваше, се обърна спокойно към Частити. Вгледа се в бледото й лице и посегна да отметне един непокорен кичур от челото й.
— Ще те чакам отвън, докато си купиш каквото ти трябва.
Разтреперана, Частити прошепна:
— Не, Рийд, моля те. Искам само час по-скоро да се махна оттук.
Ръката му се отпусна върху рамото й и остана там за кратко. Допирът му беше изненадващо нежен и деликатен, но погледът му си оставаше студен.
— Мистър Добс вече ти се извини. Редно е да му дадем шанс да поправи грешката си. — Търговецът не се беше помръднал и на крачка, когато Рийд се обърна отново към него: — Нали така?
— Да… Да… Точно така.
— Частити ще те уведоми, когато е готова — добави сдържано Рийд.
Смутена и някак засрамена, Частити се обърна към него, след като Добс изчезна между рафтовете:
— Нямаше нужда да правиш това, Рийд. Щях да се справя и сама.
Лицето му се вкамени.
— Както си се справила миналия път ли?
— Да.
— Ще изчакам да свършиш тук.
Внезапно осъзнала, че с никакви протести няма да го накара да отстъпи, Частити се обърна към закачалките пред себе си и хвана първата попаднала пред погледа й семпла черна пола и вълнена риза.
— Вече свърших.
Минути по-късно, докато вървяха по тротоара, Частити се опитваше да изтрие от съзнанието си сцената пред щанда, когато Рийд повелително отблъсна ръката й и плати за покупките й. Знаеше, че никога няма да забрави погледа на мистър Добс в този момент — смъртна омраза, примесена със страх. И дори не искаше да си спомня откровената заплаха в очите на Рийд, когато го погледна за последен път, защото инстинктивно долавяше, че заплахите му не са преувеличени.
Потънала в мислите си, Частити се сепна, когато Рийд улови ръката й и я пъхна в извивката на лакътя си, а после я придърпа към себе си и рамо до рамо се отправиха към хотела. Не беше подготвена и за необяснимия гняв в гласа му, когато я попита:
— Защо не ми каза какво се е случило първия път, когато си била в магазина?
— Защото… — Тя не се доизказа, внезапно разгневена не по-малко от самия него. — Това не те засяга.