— Напротив. — Невероятно сините му очи се приковаха в нейните и по гръбнака й пробяга гореща тръпка, а в гърдите й се надигна емоция, която не можеше да си обясни. — Ти си моя съпруга, забрави ли?
Частити вирна отбранително брадичка.
— Помня само, че това е една лъжа, която двамата поддържаме за удобство.
Погледът му бавно се плъзна по чертите на лицето й.
— Никога не ми причинявай това отново, Частити.
— Да не ти причинявам какво?
— Никога повече не изпадай в такава ситуация.
Озадачена, Частити дълго време не съумяваше да му отвърне. Тя премигна объркано.
— Обещай ми.
Частити го гледаше втренчено, без да пророни и дума.
— Частити…
— Не!
— Защо не искаш да ми обещаеш?
— Защото нямаш никакво право да искаш това от мен.
— Имам право, защото нося отговорност за теб!
Очите й се разшириха.
— Какво те кара да мислиш, че носиш отговорност за мен?
— Двамата ще пътуваме като съпруг и съпруга!
— Но това е просто лъжа, и то за кратко.
— По дяволите, защо си толкова упорита!
— Езикът ти е твърде груб за свещеник.
— Моят език си е моя работа!
— И моята работа си е моя работа!
— Не и докато си играем на съпруг и съпруга!
— Твърдо си решен да спориш с мен докрай, нали?
Рийд извърна очи.
— Не, нямам време. Заминаваме днес следобед.
Частити премигна изумена.
— Днес следобед?
Мълчанието на Рийд и непроницаемото му изражение бяха единственият отговор.
Объркана и ядосана от необяснимия му гняв, Частити тръсна глава и в този момент забеляза Сали и някаква млада, силно изрусена жена, които ги наблюдаваха с подчертан интерес. Хрумна й, че със сигурност са чули гневните реплики, които двамата с Рийд си размениха. Смутена, Частити се насили да се усмихне. После погледна крадешком към Рийд и процеди през стиснати зъби:
— Отсреща е Сали с нейна приятелка. Гледат към нас.
Рийд погледна към тях. Очите му си останаха студени като късче лед.
— Махат за поздрав. Поздрави ги и ти. — А след като той не се и помръдна, Частити добави: — Господи, какво ще си помислят?
Рийд се обърна и я прониза с напрегнат поглед.
— Ако си мислиш, че ме е грижа какво си мисли която и да е от тях, сгрешила си.
После поклати глава и с непроницаемо изражение повтори:
— Никога не ми причинявай това отново, Частити. Този път оставих на това жалко нищожество да му се размине, но не отговарям какво би могло да стане следващия път.
Частити не намери какво да му отговори.
— Е, това май потвърждава думите ми. — Сали се обърна към Опал и повдигна иронично вежди. Хубавият свещеник изобщо не обърна внимание на опитите им да го заговорят отново. Изглеждаше напълно погълнат от Частити, докато шептеше нещо в ухото й, сякаш останалият свят просто не съществуваше. — Помисли си, че си го хванала в капана си, но сгреши.
— Не съм си помислила, че съм го хванала. — Хубавичкото лице на Опал се изкриви в нетипична гримаса, докато гледаше втренчено Рийд, който се отдалечаваше по тротоара, хванал покровителствено жена си под ръка. — Наистина беше мой… за няколко минути.
— Докато не видя Частити да върви по улицата.
— Проклет да е, сигурна съм, че тя беше последното нещо, за което си мислеше, докато държеше ръката ми и си представяше какво невероятно изживяване ни чака.
Сали гръмко се изсмя.
— Е, може и да си възбудила въображението му за минута-две, но веднага забрави какво изживяване ви чака, щом разбра, че някой се е опитал да сваля жена му.
— Това нищо не доказва. Просто всеки мъж, щом чуе жената да изрича брачните обети, вече си мисли, че тя му принадлежи. Това е всичко.
Обикновено Сали не се предаваше лесно, но сега гледаше като хипнотизирана младата двойка, която се отдалечаваше по улицата. Двамата продължаваха да си шептят, напълно погълнати един от друг.
— Погледни ги само. Хубавичко виж този мъж. Казвам ти, никога не съм виждала мъж да гледа жена си по такъв начин, както я гледа той. Сякаш наднича в душата й. Не е трудно да се види, че е луд по нея. Направо откачи, като разбра, че е отишла в магазина без него, и съм готова да заложа и последния си долар, че Чарли Добс стои в момента зад щанда със смачкан фасон. Само погледни този мъж! — Сали поклати глава и неволно въздъхна. — Каквото и да се случи, той няма да се отдели от жена си.
— Да… но все пак искам още един шанс.
— Вече ти казах, само си губиш времето.
Опал замълча за миг.
— Какво е нужно, Сали?
— Какво е нужно за кое?
— Какво е нужно, за да накараш такъв мъж да те гледа, както я гледа той?