Внезапно завладяна от тъга, Сали погледна мълчаливо Опал. А когато заговори, в гласа й се долавяше някаква меланхолия, която извираше от дълбините на сърцето й.
— Захарче… де да знаех.
Все още беше разгневен и сам не можеше да разбере защо.
Колелетата на влака потракваха монотонно, а Рийд седеше, удобно отпуснат на седалката в притъмнелия вагон. Откакто двамата с Частити си размениха гневни реплики пред магазина сутринта, денят с нищо не му бе помогнал да утоли гнева си.
Рийд погледна към седалката до себе си. Частити седеше безмълвно с притворени очи, но той знаеше, че не спи. Бурната свада помежду им в магазина бе развалила настроението им за остатъка от деня. Доктор Кар ги бе навестил за малко, точно преди да тръгнат към гарата. Докато Рийд му плащаше за услугите, които беше ползвал, сприхавият доктор не се бе поколебал да му напомни, че според него решението да замине преди кракът му да се е излекувал напълно е глупаво и необмислено.
Частити беше съгласна. Рийд не беше.
А когато няколко минути след това намина и Сали, за да се сбогува, Рийд се почувства неловко и не съумя да потисне раздразнението си. Частити каза, че се е държал неподобаващо. Той пък смяташе, че се е държал съвсем подобаващо.
Фактът, че Частити най-после намери очилата си в хотелската стая, и то на място, където беше сигурна, че е търсила няколко пъти, само добави към раздразнението му.
Неприятният низ от обстоятелства продължи и по-късно, когато пристигнаха на гарата и разбраха, че влакът им е бил отложен. Возилото пристигна едва на смрачаване, а кракът му вече беше толкова скован, че когато най-после се качиха на влака, Рийд вече трудно удържаше нервите си.
Сега погледът му се плъзна по неподвижното лице на Частити. Защо ли беше реагирал толкова остро на случката в магазина? Вече знаеше отговора на този въпрос. Частити беше заплаха за самата себе си — като малко дете, изгубено в гората, което позволява добрите му чувства и намерения да вземат връх над трезвия разум и продължава да върви уверено напред, без дори да подозира за опасностите, които го очакват иззад всяко околно дърво.
Рийд присви замислено сините си очи. Джени също беше вярвала безрезервно в добрите намерения на околните. Беше честна, обичлива и пълна с живот — живот, който бе изтръгнат от сърцето й така внезапно и необратимо, че понякога все още се събуждаше нощем и посягаше да я докосне, неспособен да повярва, че вече не е до него.
Но реалността беше жестока, а истината — безмилостна. Джени бе имала нужда от него. Беше го викала да й помогне, и въпреки цялата си любов и преданост, той беше пристигнал твърде късно.
Частити обаче не го молеше за помощ. Напротив — тя безрезервно отдаваше помощта си, без задна умисъл и страх от последствията.
Кой ли беше този глупак, който я бе оставил да пътува сама сред този толкова враждебен свят?
Този въпрос не можеше да чака повече.
— Частити… Будна ли си?
Тя се раздвижи неохотно. След миг отвори очи и го заля с поток от гневни, зелени искрици в пъстрите си очи.
— Все още ми се сърдиш.
Частити не отговори.
Рийд замълча за миг, а когато заговори, думите се изтръгваха от дълбините на сърцето му.
— Онзи похотлив търговец заслужаваше всичко, което му се случи, но съжалявам, че излях гнева си върху теб.
— Изобщо нямаше нужда да се намесваш.
Рийд не смяташе да спори с нея.
— Можех и сама да овладея ситуацията. Справяла съм се сама и преди.
За кратко на устните му трепна усмивка.
— Вярно ли е, че си проснала Добс по гръб на пода?
Лицето й се обля в руменина.
— Не съм искала да го ударя. Но той ме изкара от кожата ми, а после просто го видях да полита назад. Не можех да повярвам, че съм го ударила, докато не го видях да се сгромолясва на пода.
— Бих казал, че сам си го е търсил.
— Но не бива… — Частити се сепна. — Добре де, търсеше си го. Той е едно жалко нищожество.
— А ти наистина ли си мислеше, че ще ти се размине втори път?
— Не съм очаквала да има втори път.
— Надявала си се той да забрави какво се е случило?
— Всеки разумен човек би си признал, че е допуснал грешка.
— Ако Чарли Добс беше разумен човек, изобщо нищо не би се случило.
Частити замълча.
— Това тук не е родният ти Изток, Частити. Тук е пълно с мъже, готови да се възползват от твоята… неопитност. — Никога досега Рийд не се беше чувствал такъв лицемер. — Не можех просто да стоя отстрани и да гледам как ще свърши всичко това.
— О!
Чистите й очи, пълни с детинска наивност, с взираха настойчиво в него.
— Разкажи ми за твоя банкер.
— Моят банкер?
— Мъжът, който те чака в Колдуел.