Частити погледна крадешком към Рийд, който седеше до нея и безмълвно държеше поводите на конете. През целия следобед, откакто бяха на път, лицето му беше неподвижно и сериозно, погледът му хладно изучаваше дивия пейзаж, а ръцете му държаха твърдо и уверено юздите. И все пак, докато го наблюдаваше безмълвно, Частити почувства, че не може повече да преглъща въпросите, които отдавна терзаеха съзнанието й. Промяната, която бе претърпял от онзи първи ден, когато се качи на влака преди по-малко от седмица, сега беше по-видима от всякога. В този момент, докато седеше изправен и гладко избръснат, с бистър поглед и чиста, светла коса, която се спускаше на непокорни кичури по тила му, и цялата му стойка излъчваше увереност и неприкрита мъжка сила, той сякаш нямаше нищо общо с прегърбения, брадясал свещеник, от когото бе потърсила помощ преди няколко дни. Очите му бяха спокойни и сини, а в уверения му поглед се четеше онази безкомпромисна решимост, която го бе подтикнала да тръгне на път с незараснала рана на крака.
Но промяната у него не беше само физическа. Откакто закритата каруца бе затракала по неравния път, помежду им цареше пълна тишина. Рийд не споменаваше нито мисията, нито пък невръстните индиански дечица. Не каза каква ще е нейната роля в индианското училище, нито пък й разясни от какви запаси ще се нуждае. Сякаш беше изцяло отдаден на някаква нова мисия, в която нямаше място за нея. Частити непрестанно си повтаряше, че това все пак е същият човек, който я бе защитил от нечистите помисли на похотливия продавач и който бе обгърнал съчувствено с ръка раменете й, и й бе шептял нежни думи на влака. Този човек обаче бе изчезнал в момента, в който слязоха на гарата в Бакстър Спрингс. Всъщност, Частити вече не знаеше кое от многобройните преображения на Рийд Фарел е самият той.
А можеше дори да се окаже, че никое от тях не е истинско.
И внезапно я връхлетя смущаващото подозрение, че съгласявайки се да тръгне с него на път е допуснала една от най-големите грешки в живота си.
Докато навлизаха все по-навътре в дивата пустош, Частити все повече се терзаеше от натрапчивия въпрос: какво правеше тя тук?
Колелетата на каруцата хлътнаха в дупка на пътя. Частити подскочи и се изтръгна от мислите си. Отново я прониза мъчителната тръпка на съмнението. Спомни си първия миг, в който видя закритата кола, наметната с избеляло платнище, толкова голяма, че дори възрастен човек би могъл да стои почти изправен. В този момент болезнени спомени бяха нахлули в съзнанието й.
Ритмичното потракване на колелетата извика и други, дълго потискани спомени — спомени за любов, детски смях и семейство, за един друг живот, който някога бе познавала и който бе изгубила безвъзвратно преди много години в един закрит фургон, точно като този.
— Състоянието на момичетата се влошава, нали, Джъстийн?
— Имат нужда от лекар, и то скоро. Нещо не е наред, нали? Плашиш ме, Клей. Моля те, отговори ми.
— Стигнахме брода на реката, но водата е придошла. Няма да е безопасно да го прекосим. Ако не намерим откъде другаде да минем, ще трябва да изчакаме реката да се успокои.
— Да се успокои? Виж, продължава да вали! Колко ли ще продължи това? Момичетата имат нужда от лекар, и то незабавно.
— Опасно е да прекосим реката точно сега, Джъстийн.
— Клей…
— Нищо не мога да направя.
Дребничката фигурка на Частити се сви от мъчителната болка, която извикваха в душата й тези спомени. Тя посегна към медальона на гърдите си и здраво го стисна в потната си длан.
Само приглушени стонове на удоволствие нарушаваха тишината в притъмнялата стая, а преплетените тела ставаха все по-горещи и напрегнати. По кожата на Морган избиваха едри капки пот, докато притискаше голото женско тяло под себе си към леглото.
Той разтвори краката й с коляно и се спря за миг, щом тя прошепна:
— Не, още не, скъпи. — В тъмните очи на Кончита се четеше копнеж, породен не само от магията на страстта и емоциите на креватните схватки. — Твърде рано е.
Твърде рано…
Морган огледа изпитателно влажната златиста кожа на Кончита и видя любовния глад в очите й. Погледът му се плъзна по изсечените черти на лицето й, по щедрата извивка на бюста й и меката кожа на бедрата й, преди да се спре на сгорещената плът между бедрата й, където го чакаше временно удовлетворение на плътските му желания.