Той слезе от колата, без да каже и дума. По-късно двамата споделиха студената си и безвкусна закуска. Частити мислено се укоряваше, че е реагирала нелепо на проявената от Рийд загриженост. Опитваше се да си втълпи, че мълчанието му не се дължи на едва сдържан гняв към нея, че за него онези наситени с електричество мигове преди малко не са означавали нищо и че вече е изцяло погълнат от затрудненията, пред които ги изправяше несекващата буря. И макар да й бе отговорил неочаквано рязко, когато го запита дали бурята ще свърши скоро, то сигурно се дължеше на ненадейното отлагане, причинено от дъжда.
Оглушителен гръм рязко прекъсна обърканите й мисли и събуди старите страхове, които си мислеше, че е прогонила завинаги. Рийд бе сгрешил. Бурята не беше секнала на сутринта, както той предричаше. Пороят все още се изливаше в монотонна струя по брезента над главата й.
Втора мълния разтърси земята и Частити простена на глас. Внезапно фургонът се закова на място и тя припълзя напред, за да надзърне навън. Безмилостната водна струя скъсяваше видимостта до няколко ярда пред фургона. Рийд го нямаше на мястото на капрата.
Частити се приведе напред и го видя. Беше слязъл от колата и вървеше бавно покрай грамадните локви по разкаляния път. След миг се спря и дълго време остана неподвижен и някак замислен. После се обърна към фургона и присви замислено очи, а нестихващата дъждовна струя се плъзгаше неумолимо по дъждобрана върху раменете му.
И тогава Частити го чу.
Звукът беше едва различим сред монотонното плющене на дъжда.
Кръвта й се смрази.
— Ти си луд! — Лицето на Търнър се изкриви в ядна гримаса. Настроението на Морган, което си беше съвсем нормално вечерта, рязко се бе променило след началото на ожесточената буря, която ги връхлетя през нощта. Тази сутрин се беше събудил неузнаваем. Стреснати от гнева му, Уолкър и Симънс предпочитаха да си мълчат. Само Търнър извисяваше яростно глас: — Щом си мислиш, че някой е в състояние да жигосва животни в този дъжд, върви да си свършиш работата сам!
— И аз няма да изляза в тази буря! — побърза Бартел да подкрепи думите на Търнър и стовари гневно юмрук върху масата, без да го е грижа за остатъците от закуската, които още не бяха почистени. — Нямам намерение старите ми кокали да мръзнат, а дрехите ми да подгизват от вода за нищо! Ако ми беше по вкуса, щях да си остана търговец на говеда! По дяволите… — Той се изплю на пода край себе си. — Тая работа няма да стане!
Морган отвърна не по-малко разпалено:
— Нямаше да се налага да жигосвате животните в дъжда, ако си бяхте свършили работата навреме, докато бях в Седалия! Ако си мислите, че ще ви оставя да се търкаляте в леглата си като мързеливци и да чакате дъжда да спре, не сте познали!
— Аз не съм мързелив… — Пророни бавно Търнър с неприкрита заплаха в гласа. Преливащият от панталона му корем се стегна, а погледът му се плъзна към оставения наблизо револвер. — Няма да позволя на никой да ме нарича мързеливец.
— Предизвикваш ли ме, Търнър? — Топлата усмивка, която ненадейно цъфна на устните на Морган, беше в очебиен контраст със смъртоносния поглед в очите му. Той добави меко, почти приятелски: — Хайде, хвърляй се към револвера си, а аз ще те последвам. Може пък и да успееш да ме изпревариш. — Усмивката му стана злъчна. — Но държа преди това да ти припомня Абилен… и Канзас Сити. Беше там, нали?
Търнър пребледня.
— Беше ли там? — извика гневно Морган.
Небръснатата буза на Търнър потрепна в нервен тик.
— Да, там бях.
— Това, разбира се, беше преди цели шест месеца. Много неща могат да се променят за шест месеца. Може пък и да се окажеш по-бърз от нещастника, който твърдеше, че бил най-бързият стрелец в околността.
Търнър сви рамене.
— Или пък онзи, който все повтаряше, че никой не може да го накара да се обърне и да побегне. — Морган замълча многозначително. — И двамата си получиха онова, което търсеха. Всички са еднакви. Кръвта им е еднакво червена.
Търнър отпусна безпомощно ръка.
Морган се обърна рязко към останалите. В погледа му се четеше змийска злоба и нескривана заплаха.
— Има ли някой друг, който си въобразява, че пръстите му са по-бързи на спусъка от моите?
Мъжете сведоха глави и промърмориха нещо несвързано.
— Добре, а сега да се изясним веднъж и завинаги. Достатъчно ви търпях. Аз изпълних моята част от задачата. Направих добър пазарлък за добитъка в Седалия, а сега е време и вие да свършите своята част от работата. Предупреждавам ви, че няма да ви оставя да бавите сделката. Трябва да жигосаме животните и започваме още сега, независимо дали вали или грее слънце. Ще работим, докато не кажа да спрете, ясен ли съм?