Той едва изчака да чуе дрезгавия хор на неохотно съгласие и се насочи към вратата. Наметна дебелия найлонов дъждобран върху раменете си и спря на прага, с шапка в ръка.
— Ще запаля огън в кошарата. Железата ще се нагреят бързо и очаквам всички да сте до мен стане ли време за работа. И ако някой предпочита да стои на топло, по-добре да не ми се мярка пред погледа.
Морган затръшна вратата зад гърба си и се отправи към кошарите, без да се обръща назад.
Вторачен в гърба му през прозореца, Търнър избоботи:
— Божичко, направо е откачил!
— Може и така да е — вметна Уолкър и посегна към найлоните на закачалката. — Но нали знаеш, че науми ли си нещо, не можеш да го избиеш от главата му. А никой от нас не може да мери сили с него, и това също го знаеш.
— Какво, по дяволите, го е прихванало?
С явна неохота Бартел последва Уолкър към вратата и прокара нервно длан по оплешивяващото си теме.
— Откакто се върна от Седалия, променя настроенията си по-рязко и от времето — вметна той.
Симънс изсумтя замислено и Бартел рязко се извърна към него.
— Нямаш ли нещо да ни кажеш? Какво се е случило в Седалия?
— О, нищо не се е случило. Просто свършихме, каквото имахме за вършене, и напуснахме града. — Мъничките му очи се присвиха като цепки. — Подозирам, че проблемът е в главата на Морган. Сигурно си мисли какво би се случило, ако имахме време да останем.
— Какви ги приказваш?
Уолкър изгледа изпитателно Симънс и поклати разбиращо глава.
— Мислиш си за същото, което мисля и аз, нали? Червенокосата жена. Казах му, че ще ни навлече само проблеми, но той не искаше и да чуе.
— Каква червенокоса жена?
— Нали познаваш Морган, когато си падне по някоя жена. Срещна я на сутринта, когато трябваше да се връщаме насам. Дяволите да го вземат, трябваше да му видиш физиономията, когато го погледна с невинната си усмивка, сладка като мед. Веднага пусна чара си в действие. Само че нея може и да е заблудил, но мен трудно ще ме излъже. Знам какво му се въртеше в ума и веднага разбрах, че ще ни навлече само проблеми. Тези благонравни хлапачки… еднакви са до една.
— Благонравни хлапачки? — Търнър се изсмя отсечено. — И откога Морган се заглежда по такива жени?
— Е, тази точно изглеждаше добре, но все си мисля, че кръвта на Морган не ще да е кипнала само от вида й. Чакаше я пред магазина, където я срещнал, и подскачаше от крак на крак като крастав котарак. А тя излезе и се огледа за него. И трябва да ти кажа, още тогава разбрах, че Морган няма да се задоволи само с това.
— Трябваше да се сетя, че има жена в дъното на тая история — намеси се и Търнър откъм вратата. Месестото му лице мигом се смрачи и той побърза да вземе найлоновата си пелерина от закачалката. — По дяволите, ако знаех, че Морган не е в състояние да мисли с мозъка, а с други части от тялото си, изобщо нямаше да се обаждам. — Той се озъби зловещо. — Хвърли ли око на някоя жена, става по-опасен и от разгонена котка. Виждал съм го в действие преди. Най-добре ще е да се залавяме за работа, ако не искаме да си навличаме проблеми.
Останалите побързаха да се съгласят, докато Търнър отваряше вратата и излизаше навън в дъжда. Всички го последваха.
Останала сама, Кончита стоеше безмълвно край огнището. Както често им се случваше, мъжете бяха разговаряли пред нея, сякаш тя изобщо не съществува. Дори не си направиха труда да я погледнат, за да видят реакцията й.
Лицето й гореше от гняв. Смятаха я за пълно нищожество и през повечето време дори не се сещаха за нея. Смятаха също, че не е способна на никакво чувство, също както си мислеха, че Морган не изпитва нищо към нея.
Puercos! Всичките бяха свине!
Разтреперана от гняв, Кончита отиде до прозореца. Видя как мъжете изчезнаха зад стените на кошарите точно в мига, в който от комина се издигнаха първите облачета сивкав дим.
Долни лъжци, ето какви бяха! И страхливци! Нито думичка от онова, което Уолкър и Симънс твърдяха, че се е случило в Седалия, не беше истина. Всички толкова се бояха от Морган и онова, което можеше да им стори, че бяха готови да измислят всякаква история, за да го спрат.
Кончита се взираше сляпо в безмилостния дъждовен порой. Морган я обичаше. Беше й го казвал безброй пъти. Тя му доставяше повече удоволствие от всяка друга жена — това също й бе признал.
Чертите на Кончита се изкривиха в грозна гримаса, която изтри цвета на младостта от лицето й. Тя стисна ядно зъби и плъзна ръка по крака си, към ножа в калъфа на бедрото й. Онова, което Уолкър беше казал за червенокосата жена, не беше истина. Но дори и да беше, нямаше значение. Острието на ножа й вече познаваше вкуса на кръвта. Ако се наложеше, щеше да го опита отново. Никоя жена не можеше да й отнеме Морган.