В момента, в който погледът му попадна на него, течението го подхвана и го понесе. Трябваше да го достигне, преди да се изгуби от погледа му.
С решителни крачки, Рийд нагази във водата. Протегна ръка и улови колелото, подхвърляно от течението като детска играчка. Сграбчи го здраво и се опита да стъпи по-стабилно върху песъчливата повърхност на дъното. Обърна се твърде късно, за да види носещия се към него клон. Дървото го връхлетя с неочаквана ярост.
Замаян до безпаметност, Рийд се отпусна в студената прегръдка на водата.
Частити изкрещя от ужас, когато Рийд се олюля и се отпусна по очи на водната повърхност. Обзета от смъртен ужас, тя нямаше сили да се помръдне, докато не го видя да изчезва под водата.
За миг озовала се на калния бряг, Частити тичаше като обезумяла към бучащите бързеи, когато Рийд изплува на повърхността и се опита да се изправи на крака. Извика името му и то продължаваше да отеква отново и отново в ушите й, докато навлизаше в ледените прегръдки на водата.
Не можеше да си позволи да го изгуби! Не можеше да изгуби и Рийд! Не и сега…
Замаян, Рийд се мъчеше да се овладее, да се изправи, но бе повален и отново безпомощен пред стихийната сила на течението. Водата проникна в носа и устата му. Отчаяно се опитваше да остане в съзнание. Чу някой да зове името му. Звукът го изтръгна от унеса, подхрани силите му.
Вече с пояснено съзнание, Рийд разпозна гласа на Частити. Обърна се и я видя зад себе си. С умножени сили, той се изправи, хвана я за ръка и двамата си пробиха път към брега.
Частити падна на колене върху калната земя. Рийд се отпусна до нея. Трябваше му доста време, за да нормализира дишането си. А после се изправи и я повдигна след себе си. Плъзна ръка около кръста й, а тя притисна лице към гърдите му и се разрида неудържимо.
Малко по-късно Рийд й помогна да се качи във фургона и сам се покатери след нея. Дълго време стоя, мълчалив и неподвижен, докато бурята виеше свирепо отвъд стените на брезентовото платнище. Най-после Частити се съвзе и истеричното ридание премина в сподавено хлипане.
Рийд изчака хлипането да секне, а тялото й да се успокои, и посегна да я притегли в прегръдките си.
Устните му помилваха нейните с целувка и Частити го прие с готовност. Той разтвори устните й със своите, а тя му се отдаваше без следа от съпротива. Целувката му стана по-дълбока, по-настойчива, по-всепоглъщаща. Грохотът на бурята избледня, докато шепнеше нежни думи в ухото й, неразличими под прилива на емоциите.
Частити отвръщаше на целувката с целувка, на милувката — с милувка. Тя обгърна врата му с ръце и почувства как ужаса и чувството за смразяваща безпомощност отшумяват, как се заличава в съзнанието й влудяващият момент, в който бе видяла Рийд да изчезва под водната повърхност. В онзи ужасяващ миг внезапно всичко й се беше прояснило — вътрешният й импулс, който я бе тласнал към него в онзи първи ден на влака, интуицията, която я бе накарала да остане въпреки острите конфликти помежду им и смущаващото противоречие в душата й, което се задълбочаваше с всеки изминал ден. Странно, но онези няколко мига в реката щяха да я променят завинаги.
Устните на Рийд се откъснаха от нейните. Той отметна нежно влажните кичури от лицето й, изпи с целувка дъждовните капчици от веждите й, помилва с устни трептящите й клепачи. Не пропусна да помилва дори точица от млечнобялата й, чиста като роса кожа. С нарастващ глад се върна на устните й. Докосна меките извивки на ушите й, вкуси нежната плът на шията й, проследи извивката на челюстта й. Устните му пареха върху хладната й плът, докато мократа й рокля се плъзгаше по раменете й, оголвайки деликатните хълмчета на гърдите й. Рийд ги помилва нежно. Стомахът му се преобърна от шеметната тръпка, щом сведе глава и сключи устни около розовите им връхчета.
Поразена от силата на непознатите за нея чувства, Частити простена.
Рийд се сепна и рязко се отдръпна. Ненадейно потиснал страстта си, той обхождаше с поглед лицето й, сякаш очакваше някакъв сигнал от нея. Частити обаче беше така завладяна от емоциите, че не намираше сили да проговори.
Тишината помежду им се проточи.
Рийд чувстваше топлото тяло на Частити под себе си и копнежът му по нея нарастваше с всеки изминал миг. Огненият цвят на косата й, потъмнял от дъжда, се открояваше на грубата сламена постеля. Ситни капчици дъжд блестяха на гладката й кожа. Гъстите й мигли бяха слепнали от водата, а в очите й подканящо проблясваха зелени искрици. Рийд гледаше жадно разтворените и устни, а после плъзна поглед към стегнатата плът на гърдите й, които с такава сладост бе вкусил току-що.