Беше красива и готова да му се отдаде. В очите й видя доверие. Преди минути тази жена бе надвила страха си и се беше хвърлила в леденото течение на реката, за да спаси живота му. Обърканите емоции, които бе изпитала в онзи влудяващ миг, все още владееха съзнанието й. Нямаше да е трудно да я прелъсти. Рийд не беше сигурен дали това е било намерението му, когато я притегли в обятията си — толкова силно я желаеше и толкова объркани бяха мислите му, станеше ли въпрос за Частити. Единственото, което знаеше със сигурност, беше че двамата се намират в забравена от бога пустош, където нормите на реалния живот не важаха, и че в този момент нищо не е по-важно за него от сладката тръпка на удоволствието, което двамата можеха да си доставят.
Рийд помилва мокрите кичури на косите й и изрече единствените думи, които витаеха в съзнанието му в този момент — думи, които извираха от една отдавна потискана част на душата му, която си оставаше чиста и недокосната от ударите на живота и от гнева, натрупан в сърцето му през изминалите самотни години:
— Искам да те любя, Частити. Искам да те любя от мига, в който те видях ясно за първи път, но никога не съм го искал повече, отколкото в този момент. Дори не съм подозирал, че някога отново ще желая жена така силно и неудържимо, както в момента искам теб. Не мислех, че някога отново ще изпитвам към жена това, което ти ме караш да изпитвам.
Рийд замълча за миг. Дълбоко го проряза мисълта, че никога не е бил така искрен към жена и същевременно така лицемерен.
— Искам обаче да се уверя, че и ти го желаеш толкова силно, колкото и аз. Трябва да го знам със сигурност, защото… Не искам да те нараня, Частити. Не искам никога да те нараня.
Погледът й се плъзна изучаващо по лицето му. Рийд видя сълзите, които напираха в очите й.
— Ти ми каза, че искаш да ме притиснеш към себе си, Рийд. Аз също го искам. Помня още нещо, което ми каза веднъж. Каза, че ти имаш свои цели, а аз си имам мои, и че тези цели ще ни отведат в различни посоки. Каза също, че за известно време си мислел, че нещата може и да потръгнат, но си сгрешил.
Частити замълча за миг и си пое дълбоко дъх.
— Всичко това може и да е вярно. Не знам. — Устните й потрепнаха. — Но има едно нещо, в което съм абсолютно сигурна. Искам да ме любиш, Рийд. — Тя замълча за миг, доловила колебанието в очите му. — Не си ли и ти толкова сигурен в това, колкото съм аз?
Да, сигурен беше в това.
Рийд не каза нищо. Той изрази всичките си чувства и мисли с устните си, с докосването си, с езика на страстта.
Частити се бореше да успокои бесния ритъм на сърцето си. Жестовете им ставаха все по-припрени, целувките — все по-задъхани. В замъгленото съзнание на Частити се завъртя смътната мисъл, че не би могла да понася още дълго така наситени емоции. А когато Рийд премахна и последната преграда от дрехи помежду им и притисна голата си плът към нейната, й се стори, че сърцето й ще избухне на хиляди парченца.
Това беше чудо… беше власт, каквато Частити не бе и подозирала, че притежава. Тя сключи ръце около шията на Рийд и зарови пръсти в златистите кичури коса, решена да вкуси докрай блаженството на този миг. Вече знаеше със сигурност, че е била създадена, за да изживее този момент и че нищо не би могло да я накара да се чувства по-цяла от съзнанието, че е в ръцете му и че му се отдава също толкова изцяло, колкото и той на нея.
Но вътре в нея болката нарастваше с всяка целувка, с всеки допир. С всяка ласка нуждата да го почувства в себе си ставаше все по-мъчителна. Устните и пръстите му докосваха не само тялото, но и душата й, и я изпълваха с чувства, толкова близки до болката, колкото и до шеметното щастие.
Частити разбра, че моментът наближава. Разбра го по жаждата, с която Рийд поглъщаше устните й. Почувства го по тръпката, която разтърси силното му тяло, и по онзи замъглен от страст поглед, когато Рийд пъхна ръка между бедрата й.
— Време е, скъпа. — Той я погали нежно и допирът му я накара да се задъха от копнеж. — Искам да ме желаеш толкова силно, колкото те желая и аз. Кажи ми, че ме желаеш, Частити.
Устните й потрепнаха в отговор, а тялото й се разтърси от нови, непознати емоции. Накрая Частити успя да промълви задъхано:
— Желая те, Рийд.
Милувката на пръстите му стана по-интимна. Рийд изучаваше напрегнато най-скритото кътче от тялото й, обляно във влагата на страстта, а в погледа му проблеснаха сини искрици, докато шепнеше:
— Искам да се нуждаеш от мен така отчаяно, както аз се нуждая от теб. Кажи ми, че се нуждаеш от мен, Частити.
Останала без дъх, Частити успя да промълви накъсано: