— Нуж… нуждая се от теб, Рийд.
— Кажи го още веднъж, Частити. Искам да го чуя отново. Кажи ми, че ме желаеш и се нуждаеш от мен и, че също толкова отчаяно, колкото и аз, копнееш да ме почувстваш вътре в себе си.
Рийд раздалечи бедрата й и настойчиво погали меката плът под пръстите си с нежни, забързани тласъци. После се надигна над нея и пред погледа й се възправи натежалата плът на страстта му. Частити сдържа дъха си.
— Кажи ми, Частити.
Думите, накъсани от несдържания глад дълбоко в нея, се изтръгнаха от устните й като дрезгав шепот.
— Искам те вътре в мен, Рийд. Да, искам те повече, отколкото някога в живота си съм искала нещо.
Думите й преминаха в задавен стон, когато Рийд се плъзна в нея. Частити затвори очи. Кратката болезнена тръпка мигновено премина след шумния вопъл на задоволство, изтръгнал се от устата на Рийд, когато нахлу дълбоко в топлата влага между бедрата й. Плътта й се сключи собственически около него. Омаяна от сладостно очакване, Частити почувства едва сдържаното му нетърпение. Рийд се раздвижи колебливо, а после тласъците му станаха все по-страстни и забързани, докато не му остана друг спомен, освен магията на този миг, а от устните й не се изплъзваше дори дихание, което да не е съпроводено от неговото име, докато светът се завъртя около тях в цветен катаклизъм и експлодира мощно с омайващата тръпка на екстаза.
Дъждът плющеше по платнения навес на фургона, но този звук вече не извикваше страх в душата на Частити, щом лежеше, сигурно притисната към влажното от пот тяло на Рийд. Благодарение на Рийд, барабанящата струя на дъжда вече означаваше за нея само прелюдия към любовната игра.
Благодарна за този дар, за изпълнените с по човешки топла страст мигове, които двамата бяха споделили, Частити отвори очи. Рийд изучаваше лицето й.
Морган беше в ужасно настроение. Кончита го разбра още в мига, в който го видя да влиза, с подгизнали от дъжда дрехи и облепени с кал ботуши. Хората му го следваха на известно разстояние, но никой от тях не се осмеляваше да заговори, докато сваляха дъждобраните си и ги закачаха на кукичките край вратата.
Почти през целия ден бяха жигосвали животни под дъжда и нещата явно не отиваха на добре. Дъждът пречеше на работата им и на няколко пъти през деня Кончита бе дочувала ядния глас на Морган откъм кошарите. Не й беше нужно да брои колко точно животни са обработили, за да знае, че Морган ще се прибере обезумял от гняв, и бе направила всичко по силите си да го зарадва. Старателно бе приготвила храната и бе положила специални грижи за външността си. Разреса до блясък косата си, облече чиста блуза и пола и дори използва последните няколко капки от парфюма, който Морган й бе подарил преди няколко месеца.
Мъжете стояха нерешително до вратата и явно очакваха Морган да пристъпи пръв към масата, отрупана с вкусно ухаещата храна, която им бе приготвила. Кончита видя как погледът му се плъзна към тях с нескривано презрение. Гърлото й се сви при мисълта, че един ден може и нея да погледне така. Тя стоеше безмълвно край огнището, готова да посрещне избухването на гнева му.
— Какво чакате? — Очите на Морган хвърляха ядни искри, когато се обърна към хората си. — Гладни сте, нали? Така че сядайте на масата. Това, че не сте заслужили хляба си днес не означава, не няма да ядете.
Мъжете изсумтяха нещо в отговор и заеха местата си. Пръв заговори Търнър, видимо неспособен да се сдържа повече.
— Ние не сме виновни — и ти го знаеш не по-зле от нас самите. Нямаше начин да свършим кой знае какво под този порой!
— Но това ви се полага, след като имахте толкова слънчеви дни да си свършите работата, а вие предпочетохте да се шляете. — Морган набоде на вилицата си парче от ароматното месо в платото и го стовари в чинията си. После изгледа гневно всички около масата. — И няма защо да роптаете, след като вече съм сключил сделка за добитък, който още не е готов.
— Да, направил си сделка в Седалия.
Презрителният намек в гласа на Търнър не убягна от вниманието на Морган.
— Точно така. Защо, имаш ли нещо да кажеш по въпроса?
— Да, имам какво да кажа. — Търнър вече не можеше да се сдържа. — Трябвало е просто да останеш още малко, за да вкараш оная червенокоса жена в леглото си, а не да си го изкарваш на нас сега!
Морган сякаш се вцепени.
Кончита отстъпи рязко назад и гърбът й се опря в стената. Тя преглътна с усилие и смътно забеляза, че всички на масата са притихнали и че лицето на Търнър е пребледняло. Ледена тръпка премина по гръбнака й, когато Търнър сви неразбиращо рамене и огледа поред всички на масата, преди да срещне убийствения поглед на Морган.
— Не исках да кажа това. Симънс ни разказа за червенокосата, това е.