Кончита внезапно осъзна, че Морган трепери, но със сигурност не беше от страх. Тя инстинктивно долови какво усилие на волята му струваше да се овладее, преди да просъска гневно:
— Току-що заби още един пирон в ковчега си, Търнър. Предупреждавам те, че следващият ще е последен и ще излезе право от цевта на револвера ми. Ще ти кажа и нещо друго. Не искам никой от вас повече да споменава червенокосата жена — нито сега, нито пък когато и да било! Ако ви е мил животът, по-добре ще е да запомните това. И понеже вече отворихте темата, ще ви кажа и още нещо, което ще е добре да проумеете. Утре ще свършим работата с добитъка, без значение дали е студ или пек. Започваме оттам, където днес приключихме, и има само два начина да се измъкнете. Или ще си тръгнете и повече няма и да си помисляте за връщане, или аз лично ще ви изхвърля. Избирайте.
Задъхан, Морган впи ножа и вилицата си в изстиналото месо в чинията си. Известно време предъвква храната в пълна тишина, а накрая се изплю презрително.
Той захвърли сребърните прибори на масата и рязко отблъсна стола си назад. За миг погледът му се вторачи в Кончита, която видимо трепереше, а после се запъти към страничната стая и затръшна вратата след себе си.
Кончита се насили да се усмихне. Морган се бе разгневил, задето хората му разправят разни измислици за него — някакви лъжи! Той беше сърдит и студен, но тя щеше бързо да оправи настроението му в тъмнината — и онази част от него, която понякога я плашеше, щеше за избледнее.
Кончита се запъти към вратата.
— Ще сбъркаш, ако влезеш там.
Кончита се обърна рязко към Уолкър и ядно му отвърна:
— Не искам да ви слушам! Вашите лъжи разгневиха Морган!
— Не бяха лъжи. — Малките очички на Уолкър се присвиха, щом погледна към вратата. Той сниши гласа си: — Виж, не ме е грижа за теб, но ако имаш малко разум в главата си, стой далече от Морган известно време. Виждал съм на какво е способен и няма да ми е никак приятно да го видя отново.
— Не аз разгневих Морган!
— Няма значение кой го е ядосал!
Без да си прави труда да му отговаря, Кончита пристъпи към вратата и почука отсечено.
— Морган, аз съм, Кончита. — И понеже отговор не последва, тя повтори неуверено: — Морган, Кончита е.
— Остави ме на мира!
Ръката й замря във въздуха. Дъхът й секна. Няма път за отстъпление, помисли си Кончита и настоя:
— Искам да вляза, Морган. Трябва да поговорим.
— Махай се! Остави ме сам, по дяволите!
Гласът му накара кръвта й да замръзне във вените. Сърцето и сякаш замря в гърдите й и внезапно всичко й се проясни.
Лъжите бяха истина!
Истините бяха лъжа!
Кончита се отдръпна сковано от вратата и, без да я е грижа за погледите, които я следваха, прекоси стаята, отвори вратата и излезе на дъжда.
Симънс сви разбиращо рамене и огледа изпитателно мъжете около масата. Гласът му се изви в просташки кикот.
— По дяволите, тази нещастница получи добър урок. Видяхте ли лицето й, когато Морган й каза да го остави на мира?
— Аха. — Бартел изстърга с вилицата късче месо между зъбите си. — А тя, глупачката, си мислеше, че е луд по нея. Така ми и каза, когато се опитах да я търкулна в леглото си, докато го нямаше.
Небръснатата физиономия на Търнър се сви в презрителна гримаса.
— С мен даже не си направи труда да приказва. Божичко, преди да се усетя, вече беше с нож в ръка.
— Понеже и двамата забравяте нещо — изхили се Уолкър. — Не сте и наполовина толкова чаровни, колкото е Морган. Нямате бебешката му кожа и гладката му реч, или пък онзи специален поглед, когато си е наумил да свали някоя жена. Жените просто се избиват да се пъхнат в леглото му — даже и червенокосите хлапачки, които всяка неделя ходят на църква.
— И какво толкова има в нея?
Уолкър се вторачи замислено в Бартел.
— Не мога точно да го обясня. Тая червена коса и млечнобяла кожа… и беше по-висока от другите… Не знам, но имаше нещо в нея. — Той се изхили шумно. — Морган спомена, че проснала продавача по гръб, като се опитал да я пипне.
— Сериозно?! Това трябва да му е харесало!
— Да, май му хареса.
Бартел се намръщи и захвърли вилицата си на масата.
— Ще ви кажа нещо. Ако Морган домъкне тая жена от Седалия, аз изчезвам веднага, щом продадем добитъка. Не ми се ще докато той се двоуми между мексиканската кучка и новата, аз да си отнеса някой заблуден куршум.
— Мислиш ли, че може да се стигне дотам? — обърна се Търнър към Уолкър. — Ти познаваш Морган най-добре от всички ни. Дали ще доведе тази жена, докато мексиканката е още тук?
Уолкър присви рамене.
— Не знам, но даже да я доведе, не бих се притеснявал особено.