— Сигурен ли си, че ще се оправи и с двете?
— Дали ще се оправи с тях? — Уолкър изсумтя презрително. — Готов съм да се обзаложа, че ако го ядосат достатъчно, ще ги застреля и двете и няма да му мигне окото.
Дъждът продължаваше да плющи по брезентовото платнище, когато Рийд най-после намери сили да се отдръпне от топлата, мека плът на Частити и се вгледа изпитателно в лицето й.
В очите й искреше блясъкът на задоволена страст. Устните й бяха подпухнали от целувките му. Кожата на тялото й беше влажна и порозовяла от ласките му. Очите му жадно поглъщаха красотата й. Тялото й сякаш беше създадено за него, така пълно и всеотдайно го поглъщаше.
Тя се бе изправила срещу най-мъчителните си страхове и ги бе победила, за да му се притече на помощ в реката. Беше му се отдала изцяло, до пълна забрава и себеотрицание.
Единствените лъжи помежду им бяха неговите.
Рийд обгърна с ръце тялото й и я придърпа към себе си. Измъчваше го мисълта, че все още я мами — с фалшивата якичка на врата си, с безкрайните лъжи, които й бе пробутал, за да обясни навлизането си на индианска територия, с егоистичните подбуди, които го бяха подтикнали да я вземе със себе си. Изведнъж му хрумна, че всъщност Частити изобщо не го познава. Но не се осмеляваше да й каже истината. Направеше ли го, вероятно щеше да изпусне Морган и то сега, когато бе толкова близо до него.
И почти със сигурност щеше да изгуби Частити.
Обезпокоен от нейното мълчание, Рийд прикова поглед в лицето й. Устните му бяха на косъм от нейните, когато прошепна:
— Добре ли си Частити?
— Да.
Лека усмивка докосна устните й и той сведе глава, за да я погълне. След миг се отдръпна неохотно и се претърколи по гръб, повличайки я след себе си. Не можеше да допусне дори за миг тялото й да не е притиснато към неговото. Погледът й се сля с неговия и той каза:
— Още вали. Конете се поизмориха в реката. Мисля, че трябва да си починат. Ние също.
Целуна я отново. Устните й се раздалечиха, за да вкусят топлината на езика му. Сърцето му се преобърна, а тялото на Частити се раздвижи инстинктивно върху неговото. Жаждата му се разпали отново. Той обгърна в дланите си бузите й и се вгледа вторачено в нея, сякаш искаше да запечата в паметта си всеки детайл от лицето й.
— Ще разпрегна конете… и ще ги оставя да попасат.
Частити кимна. Задавен стон се изтръгна от устните й, щом Рийд повдигна глава и впи устни в зърното на гърдата й. По гръбнака му се разля гореща тръпка. Сърцето му тупкаше учестено, докато раздалечаваше бедрата й и опипваше с пръсти влажната й плът. Рийд затвори очи и се плъзна в нея. Телата им потръпнаха и отново ги заля трепетно очакване и шеметна наслада.
Рийд се раздвижи в нея и сърцето му сякаш замря. С притворени очи и глас, дрезгав от страстта, той прошепна:
— Конете могат да почакат.
8
— Обзалагам се, че ви идва да крещите от радост, задето навън е изгряло слънце.
Мъжете в стаята се извърнаха колебливо към Морган, който тъкмо излизаше от спалнята си. Никой не се осмели да му отговори.
Морган погледна към Кончита, която стоеше чинно край огнището. Тя не вдигна очи да го погледне. Това не го изненадваше. Беше я отпратил, както никога преди. Вероятно това бе възбудило разни мисли във въображението й за червенокосата жена, но Морган ни най-малко не се притесняваше. След дългия ден под дъжда въобще не беше в настроение да успокоява страстите на разгонена блудница като нея.
Морган дръпна стола си и седна, а другите веднага го последваха и заеха местата си около масата. Кончита сервира плато с бисквити. Той не си направи труда да я пита къде и как е прекарала нощта. Добре знаеше, че ако Търнър или пък някой от другите се опита да я пипне, би му отрязала ръката.
Изпълни го познато чувство на досада. Търнър и Бартел си мислеха, че той не знае, че са се опитали да преспят с Кончита, докато го нямаше. Ако не му беше известно, че от тяхна страна това е само загуба на време, несъмнено щеше да се разправи с тях. Но случките само го отегчаваха. Истината беше, че хич не го беше грижа с кого ще си ляга Кончита, след като я изхвърлеше от спалнята си. А той възнамеряваше да стори точно това, щом се върнеше от Седалия.
Имаше нещо в оная червенокоса вещица, което караше кръвта му да кипва всеки път, щом си помислеше за нея. Не можеше да си я избие от главата. Едва ли щеше да е трудно да я открие, когато се върнеше в града. Колко ли жени изглеждаха като нея, с такава огнено червена коса и кожа като топло мляко? Бленуваше да вкуси това мляко, и щеше да го постигне. Защото каквото и да говореше Уолкър, Морган знаеше, че червенокосата вещица ще му принадлежи. Твърде често беше виждал този поглед в очите на жена, за да не го разпознае.