Рийд не знаеше какво да й отговори.
— Моля те, Рийд, опитай се да ме разбереш! Преди много години дадох обет да открия сестрите си. И заричайки се пред себе си, сякаш съм се зарекла и пред тях. Не мога да се откажа от това сега. Направя ли го, цял живот ще живея с мисълта, че съм се отрекла от тях! Не мога да го направя, Рийд. Кажи ми, че ме разбираш!
Да, Рийд прекрасно разбираше какво означава да дадеш обет пред себе си.
— Рийд…
Рийд свъси вежди и нещо в сърцето му сякаш умря, когато й отвърна:
— Разбирам те.
— Слава богу, че успях да взема нещо за ядене.
Бартел вдигна очи към превалящото слънце, а после се обърна към Търнър, който не проронваше и дума. Изсеченото лице на Търнър бе сгърчено в грозна гримаса. Изглеждаше все така, откакто двамата се метнаха на конете и препуснаха, преследвани от заканата на Морган.
Бартел отново погледна крадешком към Търнър. Единствено Търнър беше виновен, задето животните бяха избягали в бурята. Морган отдавна му бе наредил да стегне оградата, а той не си беше помръднал и пръста. Но сега не беше моментът да му го напомня. Достатъчно им беше, че цяла сутрин препускаха, залепени за седлата, а още не бяха намерили и половината от стадото. Онази част от добитъка, която бяха открили, сега пасеше кротко на една поляна с обилна трева, но настроението на Търнър се влошаваше с всяка изминала минута. Това едва ли се дължеше само на факта, че не му се работеше. На Търнър никога не му се работеше. Нещо друго го тормозеше и Бартел имаше чувството, че няма да чака още дълго, преди да узнае какво е то.
— Писна ми от него, да знаеш! За кой, по дяволите, се мисли Морган, че да се отнася така с нас? — Търнър се изплю на земята и пришпори коня си с такова ожесточение, че животното изцвили в знак на протест. — И от ден на ден става все по-зле. Отначало го слушах, защото е по-умен от повечето бандити в тая страна. Признавам, че беше хитро да отмъкнем стадо от Тексас и да ги прекараме през границата на индианска територия, където законите на Тексас не могат да ни стигнат. Никой местен шериф не би тръгнал да излага живота си на опасност за нещо, което не го засяга пряко. Мислех, че няма от какво да се притесняваме. — Търнър изсумтя презрително. — Не съм си и помислял, че Морган ще откачи така.
— Той не е откачен.
— Нима? — Търнър повдигна насмешливо вежди. — А какво си мислиш, че щеше да стане, ако бяхме отказали да търсим добитъка, след като ни нареди?
Бартел сви рамене.
— Нямам представа. И не ми се ще да разбирам.
— Аз обаче ще ти кажа. Морган щеше да извади револвера си и да ни остави на място.
— Не би стигнал толкова далече.
— Ти би ли заложил живота си?
Бартел замълча.
— Така си и мислех.
— Е, и какво ще направиш?
— Аз ли? — Търнър вдигна рамене. — Нямам намерение да правя каквото и да е, докато не продаде проклетото стадо и не получа дела си от парите. А после ще си плюя на петите и…
— Ще сгрешиш — прекъсна го Бартел и повдигна шапката си, за да избърше потта от голото си теме. — И двамата знаем какво тормози Морган и то няма нищо общо с проклетия добитък или…
— О, я стига! Писна ми да слушам за оная червенокоса жена!
— Няколко часа с нея и Морган отново ще заприлича на себе си. Никога ли не си си падал по някоя жена?
— Не, не и като него. По дяволите, за мен всички жени са еднакви!
— Той ще се успокои.
— Стига всичко да се развие според плановете му.
— Никога не съм виждал жена да го отблъсне.
— Може и да не си, но може пък тази да е първата. Каквото ще да става, но тази вечер няма да се върна в лагера.
— Какво искаш да кажеш?
— Нито пък ти.
— Говори само за себе си!
— Почакай малко! Изслушай ме! — озъби се Търнър. — Морган ни каза да не се връщаме, докато не намерим и последното животно от стадото, нали така?
— Аха.
— Е, да предположим, че ни е отнело малко повече време да ги намерим. Ще се върнем утре, и то късничко, и ще заведем всичките говеда, както ни заръча. Дотогава момчетата трябва да са жигосали другите животни. Морган само ще си получи заслуженото, ако свърши и нашата работа.
Бартел не му отговори.
— Какво би могъл да ни каже Морган? Нали той сам нареди да не се връщаме, ако не намерим и последното говедо!
— Първо ще трябва да ги намерим, което може и да не се окаже толкова лесно, колкото си мислиш.
— До час ще си пасат кротко на някоя тучна ливада.
— Откъде си толкова сигурен?
— Погледни ей там. — Търнър посочи едно обрасло с трева хълмче в далечината. — Искаш ли да се обзаложим, че ще намерим всичките говеда да ни чакат там?