— Само предпазна мярка — обясни й шепнешком.
Рийд спря конете, щом мъжете стигнаха до тях. Частити го гледаше мълчешком, докато ги поздравяваше с неистинска усмивка.
— Добър ден, господа. Не очаквахме да срещнем някого по тези места.
Частити видя как по-едрият от двамата мъже премигна объркано, щом я видя. Цялата настръхна, докато мъжът я изучаваше напрегнато. След миг по устните му се разля широка усмивка.
— И ние не очаквахме да срещнем някой. — Той замълча за миг и се вторачи в Рийд с нескрито любопитство. — Каква работа ви води по индианските земи?
Усмивката на Рийд стана напрегната.
— На път сме към християнската мисия. Трябва да сменим отец Стайлс. Отдавна вече ни очакват.
— Индианската мисия? — намеси се по-дребният от двамата мъже, а погледът му отскачаше от Частити към Рийд и обратно. — Да, чух нещо за това. Даже и индианците вече си мислеха, че никога няма да им пратят нов свещеник. Явно са сгрешили.
— Откъде сте? — избоботи по-едрият. — От Канзас Сити?
— Не.
— Тогава сигурно идвате от Сейнт Луис?
Рийд не му отговори веднага.
— Точно така.
— Значи сте пътували с влака… през Седалия и Бакстър Спрингс?
— Явно познавате добре маршрута.
— Седалия е хубав град. Отбихте ли се там?
— За няколко дни.
Частити се притисна инстинктивно към Рийд, докато едрият мъж продължаваше да я изучава напрегнато. Усети как Рийд се скова в отговор, докато отвръщаше:
— Аз съм Рийд Фарел. — Тя не пропусна да забележи, че Рийд не я представи. — Радвам се да се запозная с вас, мистър…?
— Аз съм Търнър — Едрият мъж кимна към по-дребния до себе си: — А той се казва Бартел. Пропуснали сте отбивката, знаете ли? — добави той. — Мисията е на север оттук.
— Така ли? — Рийд свъси вежди. — Явно съм се объркал. — Частити мислено си отбеляза, че думите на Рийд не й звучат съвсем искрено, а той добави: — Дали не бихте могли да ме упътите?
— Не е трудно. Само следвайте пътя и отбийте на следващия завой, като стигнете разклона. Трябва да пристигнете утре по някое време.
Рийд кимна и подхвърли небрежно:
— Вие няма ли да се присъедините към нас?
— Не — отвърна мъжът на име Бартел. — Водим цяло стадо с животни.
Рийд изглеждаше изненадан.
— Нима индианците нямат нищо против да отглеждате добитък на тяхна територия?
Отговори му мъжът на име Търнър:
— Индианците са дяволски добри съседи, ако знаеш как да се оправяш с тях. А нашият шеф определено знае.
— Шефът ви?
— Аха — Търнър внезапно обърна коня си и препусна напред, а последните му думи едва стигнаха до тях. — Продължавайте напред и ще стигнете до разклона, за който ви говорех.
— Благодаря ви, господа.
— Радвам се, че се запознахме, отче… мадам.
Озадачена от бързината, с която мъжете изчезнаха от погледа им, Частити се обърна смръщено към Рийд. Видя решителната извивка на челюстта му и кой знае защо, кожата й настръхна.
— Тези хора… — подхвана несигурно тя.
— Не се притеснявай от тях. С мен си в безопасност. — Рийд рязко дръпна юздите и конете се понесоха напред. — Скоро ще бъдем в мисията.
Мрачната решимост в гласа му обаче не убягна от вниманието й.
Веднага щом се отдалечиха на сигурно разстояние от фургона, Търнър спря коня си и се ухили доволно на Бартел.
— О, радвам се, че ви срещнахме… мадам. — Той гръмко се изсмя.
Бартел премигна объркано насреща му.
— Наистина ли мислиш, че е тя?
— Коя друга би могла да е? — Усмивката на Търнър се стопи. — Нали Уолкър ни я описа. Колко жени си мислиш, че има с такава огненочервена коса и млечнобяла кожа? И колко от тях приличат на църковни хористки и са минали през Седалия преди няколко дни?
— Но Уолкър не спомена, че имала съпруг.
— Сигурно не е знаел. Но Морган обичайно не се притеснява от съпрузи, когато си науми да свали някоя жена.
— Аха, ама колко от мъжете приличат на тоя приятел, Фарел?
— Фарел е свещеник, за бога! Няма значение колко е едър и силен! Той изобщо не може да се мери с Морган!
— Не знам… Стори ми се, че има нещо в него… Видя ли очите му? Господи, никога не съм виждал свещеник с такъв леден поглед.
Търнър се изхили пренебрежително.
— Щом се притесняваш от очите му, кажи го на Морган, като се изправиш пред него, защото аз веднага тръгвам към лагера.
— Ами стадото?
— Да вървят по дяволите проклетите говеда! Морган толкова ще се зарадва, като му кажем на какво сме се натъкнали, че мигом ще забрави за тях. И даже ще ни бъде благодарен, че заради нас не я е изпуснал. Не, ти ако искаш върви да търсиш говедата, но аз няма да изпусна тая възможност. Връщам се в лагера.