Търнър пришпори бясно коня си напред и остави слисания Бартел в прашната диря зад гърба си.
Нещо не беше наред.
Рийд оглеждаше напрегнато спокойния наглед пейзаж. Двамата ездачи отдавна бяха излезли от полезрението му, но това никак не го успокояваше. Изражението на лицата им го караше да стои нащрек. Описанията на хора от бандата на Морган, които бе чувал, бяха толкова смътни, че можеха да паснат за който и да било мъж, включително и на тези двамата. От разлепените по улиците постери познаваше единствено лицето на самия Морган, но хладните тръпки по гръбнака му досега не го бяха подвеждали.
Още повече го тревожеше начинът, по който гледаха Частити. Задаваха твърде много въпроси, а те самите отговаряха мъгляво, щом ги попиташе нещо.
Той погледна крадешком към Частити. Стори му се напрегната и скована. Дори и тя, с нейната неопитна и наивна натура, бе почувствала дебнещата ги опасност.
Рийд изруга наум. Помнеше с какви безумни доводи бе взел решение да я поведе със себе си в тази опасна и непредвидима игра. В индианската мисия очакваха да пристигнат свещеник и неговата съпруга — и той бе решил да им даде именно свещеник и съпругата му. Частити щеше да му служи за прикритие, докато свърши онова, за което в действителност бе дошъл. Дълго време си беше втълпявал, че затова я е взел със себе си, а истината беше, че просто нямаше сили да я остави да си отиде.
Стомахът му се сви на възел. Вече бе загубил заради Морган или някой като него една жена, която обичаше с цялото си сърце. Нямаше да позволи това да се повтори. Трябваше час по-скоро да откара Частити в мисията. Там поне щеше да е в безопасност.
Рийд напрегна съзнанието си, за да си припомни разгърнатата карта, която Дженкинс му беше дал. Ако си спомняше добре, разклонът трябваше да е на няколко часа път оттук.
Той дръпна решително юздите и конете се понесоха бодро напред. Колелата затракаха по-учестено и фургонът заподскача по прашния път.
— Идват.
Морган вдигна поглед веднага, щом чу напрегнатия глас на Уолкър. Изправи се бавно, а ръката му импулсивно се присви около нажеженото желязо, което току-що бе извадил от огъня. Той изруга приглушено и вдигна ръка да избърше потта от челото си, без нито за миг да откъсва поглед от двамата ездачи, които се приближаваха към лагера.
— Къде ли е стадото? Какво ли се е случило?
Не знам и хич не ме е грижа — отвърна Морган през зъби. — Казах им да не се връщат без добитъка. Предупредих ги.
Той захвърли желязото обратно в огъня и посегна към кобура си. След миг в ръката му лъсна черното дуло на револвера.
— Нещо трябва да се е случило, Морган. По дяволите, не вярвам да са чак такива глупаци, че да се върнат без стадото, ако нещо не им е попречило.
— Уолкър е прав — намеси се неохотно Симънс. — Търнър е противно копеле, но не е глупак. Трябва да знае, че думите ти не бяха празна заплаха, когато тръгнаха.
Двамата ездачи приближаваха и Морган свали предпазителя на револвера си. Не го интересуваше каква е причината да се върнат с празни ръце.
Морган се изправи заплашително и Търнър и Бартел спряха конете си на няколко ядра разстояние. Той ги гледаше вторачено, докато слизаха от конете си, и за миг му мина през ума, че трябва да са много глупави, щом не подозират какво ги очаква. Уолкър и Симънс отстъпиха предпазливо назад, щом шефът им заговори.
— Нали ви казах да не се връщате без стадото.
— Имахме проблеми. — Бартел видимо се потеше обилно, въпреки хладния бриз. — Когато ги намерихме, беше твърде късно, за да се върнем в лагера. А после, на другата сутрин, видяхме, че стадото е било нападнато от хищници през нощта. По земята се търкаляха мъртви и окървавени животни.
— Добра работа сте свършили — процеди през зъби Морган, изправи застрашително снага и отстъпи крачка назад. — А добрата работа иска добра отплата.
— Почакай малко, Морган — Намеси се и Търнър, а погледът му светкавично се стрелна към револвера в ръката на шефа му. — Не бързай да си правиш заключения. Нямаше да се върнем без онова, което е останало от стадото, ако не се беше случило нещо, което решихме, че ще искаш да чуеш веднага. — Без да откъсва поглед от лъскавия револвер в ръката на Морган, Търнър продължи, заеквайки: — Натъкнахме се на хора, докато търсехме добитъка. Веднага тръгнахме насам, защото си помислихме, че ще искаш да го знаеш.