Тъмните очи на Морган бяха студени като смъртта.
— Изплюй камъчето, глупако! Какво се опитваш да ми кажеш?
— Срещнахме пътнически фургон. С него пътуват свещеник и жена му. Пропуснали са отбивката за индианската мисия.
— Пет пари не давам за никой свещеник и неговата…
— Жена му е млада и доста хубава. Има червени коси и кожа, гладка и бяла като мляко. Споменаха, че прекарали няколко дни в Седалия на път към…
Морган внезапно се вцепени, а сърцето му заби толкова учестено, че го чуваше да отеква в ушите си. Той изгледа свирепо Търнър.
— Как изглеждаше тя? Беше ли висока, със зеленикави очи?
— Не видяхме колко е висока, защото през цялото време седеше, но не бих казал, че е дребничка. — Търнър смръщи вежди. — И съжалявам, но не помня какви бяха очите й.
— Аз обаче видях очите на съпруга й — вметна свъсено Бартел. — Носеше якичка на свещеник и каза всичко, както си му е редът, но никога не съм виждал свещеник като него. Очите му направо те пронизват. И никога не съм виждал такъв едър свещеник. Сякаш целият е само мускули.
Морган почти не го чуваше.
— Тя каза ли ви името си?
— Не каза нищо. Съпругът й говореше през цялото време.
— И какво друго ви каза той?
— Спомена, че идвали в индианската мисия, за да смени отец Стайлс, който почина преди известно време. Казах им, че са пропуснали отбивката и че сега трябва да продължат направо до разклона и да свърнат на север. А после тръгнахме право насам. Сигурен бях, че ще искаш да знаеш.
Морган си пое дълбоко дъх. Сигурно беше тя. Той се вторачи в Търнър и забеляза, че мъжът насреща му се облива в пот. Прав беше да се поти.
— Току-що си спечели живота, Търнър. Знаеш го, нали?
Търнър не му отговори.
— Правилно сте постъпили, като се върнахте право в лагера, но сега искам много внимателно да слушаш онова, което ще ти кажа, защото не смятам да го повтарям повече. Тук аз съм шефът. Аз давам заповедите, а вие ги изпълнявате. Опитате ли се да ми противоречите, ще трябва или да напуснете, или аз ще ви изхвърля. Ясен ли съм?
Търнър закима припряно. Морган се обърна към Бартел.
— Ти също имаш избор, Бартел. Съветвам те следващия път, когато Търнър се опита да те въвлече в нещо подобно, да размислиш два пъти, преди да се навиеш. Иначе може да съжаляваш.
Последваха мигове на напрегната тишина. После Морган се обърна към прихлупената постройка и извика през рамо:
— Отивам да се измия и преоблека и веднага тръгваме. Пригответе конете си.
Кончита го посрещна още на прага. Морган свъси вежди. Почти беше забравил, че тя съществува.
— Нещо не е наред ли, Морган?
Морган посегна към каната и си наля вода за миене в легена до вратата. После съблече ризата си и я захвърли на пода.
— Донеси ми чиста риза.
Кончита се втурна да изпълнява нареждането му, а той захвърли прашната си шапка на стола край масата. Натърка старателно лицето и тялото си със сапун, после го отми и се подсуши с чиста кърпа. Среса внимателно тъмната си коса и посегна към ризата, която Кончита му донесе.
— Къде ще ходиш, Морган?
Той продължи да закопчава ризата си, без дори да трепне.
— Какво те кара да си мислиш, че имаш право да ме питаш?
Устните на Кончита потрепнаха.
— Е, време е да проумееш, че нямаш право да задаваш въпроси. Всъщност, нямаш каквито и да било права.
Кончита вирна брадичка.
— Побързай да сготвиш нещо вкусно, защото скоро ще се върнем.
Тя не му отговори.
— Чу ли ме, Кончита?
— Чух те, Морган.
Морган приглади старателно косата си, нахлупи шапката на главата си и излезе, без да й каже и дума повече.
Задавена от болка, Кончита проследи с поглед Морган, докато вървеше към хамбара и изчезваше зад дървената врата. Тя застана наблизо до мъжете, които си приказваха приглушено.
— Ще ти кажа само едно нещо… — Обърна се Уолкър към Търнър. — Надявам се да си бил прав. По-добре ще е това наистина да се окаже жената, която Морган очаква да види. Иначе сигурно ще те накара горчиво да съжаляваш.
— Не ме е страх от Морган! — изръмжа Търнър. — Сигурно дори е по-добре да не е тя. Така поне ще се разберем веднъж завинаги.
— Да, и накрая ти ще лежиш проснат на земята с лице към небето, а очите ти ще са слепи завинаги.
— Не съм толкова сигурен!
— Дори и да не е тя, вината няма да е наша — намеси се неуверено Бартел. — Ние само се сетихме за онова, което ни разправяхте двамата със Симънс — за хубава жена с червена коса. Онова във фургона може и да не е тя. Но кой знае, Морган пък може и да я хареса повече от другата.
— По-добре не разчитай на това. Той…
— Мълчи! Ето го, идва.
Кончита проследи погледите им към хамбара и видя Морган, който извеждаше коня си. Без да казва каквото и да било, той се метна на седлото и препусна. Другите побързаха да го последват.