Е, беше оцелял, но не можеше да каже същото за Маккой. Дори бе успял да предаде партньора му на властта, преди да припадне от болка, а веднага щом се съвзе, прибра и наградата си, без да го е грижа да очевидното презрение в очите на шерифа.
Дали щеше да види същото това презрение и в очите на Частити, щом тя научеше истината за него? Скоро щеше да разбере. След онова, което се случи рано тази сутрин, беше повече от ясно, че трябва да я отведе в мисията колкото е възможно по-скоро. Защото при вида на Търнър и Бартел, които препускаха към тях по пътя, по гръбнака му бяха плъзнали ледени иглички — поредната проява на безпогрешния му инстинкт, който с времето се беше научил да не подценява. А индианците, които изчезваха така внезапно, както се и появяваха, бяха още едно опасно усложнение, с което трябваше да се съобразява.
Рийд погледна Частити. Беше свъсила вежди в замислена гримаса. Плъзна ръка около талията й и докосна устните й със своите.
Обичаше тази жена. Дълго време бе отказвал да признае тази истина пред себе си по безброй причини, които сега му се струваха маловажни. Изпитваше крещяща нужда да й го каже. Частити трябваше да знае, че…
Внезапно Рийд долови тропот на конски копита. Вдигна рязко глава и видя ездачите, които препускаха в далечината.
Дали не бяха индианци?
Не. Рийд замръзна. Ръката му неволно отпусна скованите рамене на Частити. Сега почти му се искаше да са индианци.
Рийд посегна и свали предпазителя на лъскавия револвер, скрит под седалката. За миг ръката му докосна гладката повърхност на пушката до него. Надяваше се да не се наложи да ги използва.
С изострени до крайност сетива, Рийд впери поглед в приближаващите ездачи. Бяха петима. Броят им съвпадаше. Напрегна погледа си, за да различи чертите на водача им. Беше строен, среден на ръст. Това също съвпадаше. Двамата мъже, които яздеха покрай него, бяха същите, които срещнаха сутринта. Рийд спря конете и зачака.
Само един поглед към водача им отблизо му стигаше. Беше Морган…
— Мистър Джеферсън! Колко се радвам да ви видя отново!
Рийд се сепна. Нима Частити наистина поздравяваше това безсърдечно копеле? Стъписан, той забеляза сърдечната топлота в погледа й, когато се усмихна на Морган.
Морган също й се усмихна и докосна с пръсти периферията на шапката си.
— И аз се радвам да ви видя, Частити. Вие сте последният човек, който очаквах да срещна в тази пустош, но мога да ви уверя, че това е приятна изненада. Бартел спомена, че се е натъкнал на фургона ви рано тази сутрин и аз реших да се уверя с очите си дали наистина е възможно по тези места да има две красиви жени с червени коси.
По лицето на Частити плъзна приятна руменина, а Рийд изглеждаше стъписан. Не му допадаше начинът, по който Морган гледаше Частити. Не по-малко го озадачаваха и загадъчните погледи, които си разменяха мъжете от бандата му. Имаше чувството, че и те самите не са съвсем сигурни какво ще предприеме Морган в следващия момент.
— Рийд, това е мистър Уил Джеферсън — обърна се Частити към него. — Онова, което се случи в магазина на мистър Добс, докато беше болен… — Тя се поколеба, видимо смутена. — За щастие, мистър Джеферсън се озова наблизо. Той много ми помогна.
Рийд се насили да се усмихне.
— Радвам се, че имам възможност да ви благодаря, че сте помогнал на Частити, мистър Джеферсън. Името ми е Рийд Фарел. Двамата с Частити пътуваме към мисията. Вашите хора ми казаха, че съм пропуснал отбивката.
— Така е. Но не мога да скрия, че пропускът ви ме прави щастлив. Иначе никога нямаше да имам възможност да се срещна отново с красивата ви съпруга.
Съпруга. Частити го погледна крадешком. Рийд знаеше какво си мисли тя. Частити не умееше да лъже и несъмнено щеше да побърза да поправи погрешното впечатление на Морган. Трябваше да я изпревари.
— Не знаех, че правителството е отворило индианските територии за скотовъдство.
— Още не е… поне официално. Имам устна договорка с индианците.
Рийд кимна. Едва успяваше да удържи дружелюбното изражение на лицето си.
— Сигурно ранчото ви е наблизо?
— Така е. Не е кой знае какво, но засега върви добре.
Да, Рийд бе готов да се обзаложи.
Усмивката на Морган беше повече от ослепителна, когато вметна:
— За мен ще бъде удоволствие, ако се отбиете у дома за през нощта. Готвачката ми умее да готви вкусно и винаги има обилна храна на масата.
— Много мило от ваша страна. — Думите засядаха на гърлото на Рийд. — Но двамата с Частити вече нямаме търпение да стигнем до мисията.
— Наистина съм разочарован. — Кръвта на Рийд закипя във вените му, щом Морган се обърна към Частити с лъчезарната си усмивка. — Надявам се да убедите съпруга си да промени решението си, Частити. Ние с приятелите ми рядко имаме възможност да споделим трапезата си с толкова приятни хора.