Частити погледна несигурно Рийд.
— Съжалявам — отвърна твърдо той. — Не мога повече да отлагам пристигането си в мисията. Надявам се да ме разберете.
Усмивката на Морган рязко се стопи, а Рийд посегна уж да почеше бедрото си, но ръката му се плъзна към приготвения револвер. В този момент изпитваше такава ненавистна омраза, че почти се надяваше Морган да го предизвика.
— Е, така да бъде. Предполагам, че няма начин да ви накарам да размислите — каза накрая Морган, отново нагласил обезоръжаващата си усмивка. — Надявам се да нямате нищо против да ви посетя в мисията, след като се установите.
— Разбира се, че не. — Рийд бавно се изправи. — Всеки е добре дошъл в мисията.
— Оценявам това, преподобни.
Вбесен от ироничната усмивка на Морган, Рийд реши да сложи край на този фарс.
— Съжалявам, че трябва така набързо да се разделим, но наистина е време да вървим.
— Аз също съжалявам, мистър Джеферсън — добави Частити с нотка на искрено съжаление. — Надявам се да се видим отново.
— Не се съмнявайте, мадам.
Морган докосна ръбчето на шапката си, а Рийд шляпна конете и те отскочиха бясно напред.
Минутите се проточиха. Частити седеше до него, скована и безмълвна. Рийд обаче знаеше, че тишината помежду им няма да продължи дълго.
Морган се взираше с присвити очи във фургона, който се отдалечаваше по пътя. Смутени от възцарилата се тишина, хората му си разменяха напрегнати погледи.
— Това беше пълна загуба на време — вметна накрая Уолкър.
Морган се обърна рязко към него и процеди през зъби:
— Така ли мислиш? Аз пък мисля, че всичко се развива по план.
Рошавите мустаци на Уолкър потрепнаха.
— Сигурно си видял нещо, което аз съм пропуснал, но според мен свещеникът ясно даде да се разбере, че не му допада начинът, по който зяпаш жена му.
— Така ли? Не му обърнах много внимание. Гледах повече жена му… а и тя ме гледаше. И даде ясно да се разбере, че се радва да ме види отново.
Уолкър сви рамене.
— Изглежда е така.
— Изглежда по-добре, отколкото я помнех. Има нещо в тая жена. — Гърдите на Морган се повдигаха развълнувано. — Струва ми се, че огън гори не само в косите й. Тя искаше да ме опознае по-добре… и скоро ще има тази възможност.
— Не и ако това зависи от съпруга й.
— Той няма да може да я спре.
Напрегнатата тишина, която последва думите на Морган, бе нарушена от предпазливия въпрос на Уолкър:
— Нали не си мислиш това, което предполагам, че мислиш?
— Това са диви земи, Уолкър, индиански земи. — Морган повдигна иронично тъмните си вежди. — Случват се всякакви неща.
Уолкър огледа колебливо мъжете наоколо си. Те гледаха слисано Морган, а мислите им явно се движеха в същата посока като неговите.
— Не говориш сериозно! Тук сме добре, живеем си спокойно и никой не ни закача. Убием ли свещеника обаче, сами ще викнем проблемите на прага си. Ще ни погнат половината шерифи на Запада!
Морган поклати бавно глава.
— Не мисля.
Уолкър обаче не се предаваше.
— Ами Кончита? Тя едва ли ще се примири току-така.
— Никой няма да я пита.
— Внимавай, Морган. Тази жена е много по-хитра, отколкото си мислиш.
Морган стисна гневно устни.
— Мога да се оправя с всеки проблем, включително и с някаква си мексиканска кучка, която може да си намери нов подслон под първата попаднала й кръчма!
— Ти наистина си бил студено копеле!
— Сигурно — отвърна Морган, а погледът му отново се плъзна към прашната пътека, където преди минути се беше изгубил пътническият фургон. — Но имам чувството, че Частити ще може да ме стопли.
— Всичко това ми навява лошо предчувствие — намеси се накрая и Симънс. — Няма да участвам, Морган.
Морган го изгледа свирепо.
— Кой те пита дали искаш да участваш?
— Връщам се в лагера.
— Не, нищо подобно. Първо ще намерим проклетото стадо и ще си свършим работата. — Той се обърна рязко към Търнър. — А Търнър ще ни води.
Търнър стисна ядно зъби.
— Говедата избягаха през нощта, казах ти вече. Сигурно са се пръснали из цялата околност.
— Напротив, ти много добре знаеш къде са — процеди Морган с убийствен тон, — Само че си твърде мързелив, за да ги доведеш обратно в лагера. Този път обаче няма да се измъкнеш, защото отиваме да ги съберем и никой от нас няма да се връща без тях. Е, води ни!
Търнър изруга под носа си и пришпори коня си в бесен галоп.
Морган го последва, вперил мрачен поглед в гърба му. Мислите му отново се върнаха към жената, която бе потеглила в противоположната посока, и от устните му се откъсна сподавена въздишка. Отново му се бе изплъзнала, но само временно.