Выбрать главу

Морган се овладя. Скоро щеше да я има.

Най-после Частити проговори:

— Ти не го харесваш, нали?

Фургонът подскачаше по неравния път. Бяха изминали часове, откакто оставиха Морган зад гърба си. Оттогава почти не бяха разговаряли.

Рийд, не бързаше да отговори. Как можеше да й обясни в каква ситуация са попаднали — опасна ситуация, усложнявана допълнително от обстоятелства, които тя очевидно не забелязваше. Морган искаше Частити. И макар сполучливо да прикриваше от нея долните си помисли зад дружелюбната фасада, не бе успял да заблуди Рийд. Стомахът му се обръщаше от гняв, който трудно му се отдаваше да потисне.

— Рийд?

Денят се стопяваше. Наситените цветове на залеза осветяваха лицето на Частити, когато той най-после се обърна към нея. Хрумна му, че няма на света по-красива гледка от тази, която погледът му галеше в момента.

— Рийд…

Той се бореше да прикрие изгарящите го емоции.

— Не харесвам кого?

— Много добре знаеш кого имам предвид.

Рийд мълчеше.

— Държа се грубо с него.

— Така ли?

— Знаеш, че е така.

— Съжалявам, но нямаме време за приятелско посещение, което да прибави още един ден към пътя ни до мисията.

— Ти беше груб.

— Щом смяташ така.

— Но защо? Той ми помогна, Рийд! Кой знае какво би сторил мистър Добс, ако не знаеше, че имам някой зад гърба си. Наистина не знам какво щеше да се случи, ако мистър Джеферсън не ме беше защитил.

— Много си наивна, Частити.

— Това пък какво трябва да значи?

Внезапно почувствал се неспособен да прикрива повече гнева си, Рийд изрече ядно:

— Означава, че не умееш да виждаш очевидното, когато е скрито зад фалшива усмивка.

Частити сякаш замръзна.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че мистър Джеферсън не е бил искрен?

Рийд стисна поводите на конете с такова ожесточение, че кокалчетата на ръцете му побеляха.

— Да, и това е само част от всичко.

— Какво, за бога, се опитваш да ми кажеш?

— Той те желае, Частити!

Частити трепна, а лицето й се обля в гъста руменина.

— Грешиш! Той просто е любезен и загрижен. Нали говори с него! Той е истински джентълмен!

Рийд преглътна язвителния отговор, който напираше на устните му.

Изведнъж лицето на Частити се смекчи.

— Сигурно трябва да се чувствам поласкана, задето ме намираш толкова желана. — Руменината по бузите й се сгъсти. — Ти си предубеден, Рийд, заради всичко онова, което се случи помежду ни. Виждаш ме в различна светлина, а за другите мъже аз съм просто жена. Мистър Джеферсън просто се държа дружелюбно.

— Ще трябва да ми повярваш, Частити — отвърна Рийд. — Стотици пъти съм бил свидетел на това. Знам какво видях в очите му.

— Грешиш.

— Напротив.

— Не искам да споря с теб, Рийд. Но и не искам заради мен да се държиш грубо с мистър Джеферсън. Обещай ми, че няма повече да се държиш така.

— Не мога да ти обещая.

— Защо си толкова упорит?

Рийд стисна безмълвно зъби.

— Няма да ми отговориш, така ли?

Частити се пое дълбоко дъх, щом отговор отново не последва.

— Къде ще спрем за през нощта?

— Няма да спираме.

Частити го погледна слисана.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще пътуваме и през нощта.

— Но вече притъмнява. Нищо няма да виждаме!

— Нощта е ясна, и освен това има пълнолуние. Ако се наложи, ще вървя напред с факлата, а ти ще управляваш фургона.

— Това е нелепо!

— Нямаме избор.

— Нямаме избор? Заради мистър Джеферсън ли? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Просто ситуацията се промени, Частити. Наоколо вече не е безопасно.

— Заради мистър Джеферсън… или заради онзи индианец? — Лицето й внезапно пребледня. — Нима… се боиш, че индианците ще ни нападнат?

— Не.

— Какво тогава?

Рийд отново премълча.

— Значи е заради мистър Джеферсън! — Частити тръсна буйно глава. — Какво ти става, Рийд? Та той е скотовъдец, като всеки друг! Изкарва си прехраната, като отглежда животни.

— Лъжеш се, Частити.

— Какво искаш да кажеш? — Неочаквано тя сграбчи ръцете му и ги разтърси силно, така че Рийд се видя принуден да спре конете. — Кажи ми!

— Добре! — Победен от обземащото го чувство на безсилие, Рийд изръмжа: — Все едно, рано или късно щеше да го разбереш! Името на този човек не е Джеферсън. Казва се Морган, Уил Морган. И не е скотовъдец като всеки друг, който се опитва да си изкара прехраната като отглежда животни. Той е престъпник, крадец на животни. Той отвлича стадата на хората, не ги отглежда, Частити.