— Какво става тук?
— Нищо. — Уолкър присви рамене. — Само се чудехме какво ли се е случило, за да препускаш така бясно насам, това е.
— Съвсем скоро ще узнаете. Оседлавайте конете си. Чака ни работа.
— Каква работа? — Търнър притъпи напред и се изправи пред Морган в целия си ръст. — Нали каза, че сме свършили за днес.
— Промених решението си. Ще си поиграем малко.
— За какво говориш? — присви очи Търнър. — Защото аз не съм дете и отдавна не си играя.
— Каква игра, Морган? — намеси се и Уолкър, а клепачите му потръпнаха конвулсивно. — Момчетата се надяваха да поиграят карти тази вечер.
Лицето на Морган се оживи, сякаш предвкусваше тръпката на победата.
— Ще си поиграем на гоненица в тъмното. Ще вдигнем малко врява, ще всеем хаос и ще постреляме във въздуха. Изобщо, ще се правим на индианци.
— Пак си ходил при онзи свещеник и жена му, нали? — Търнър изгледа надменно мъжете около себе си. — И какъв е планът? Искаш да накараш червенокосата да вярва, че са били нападнати от индианци, за да можеш да застреляш съпруга й, без тя да разбере?
Морган се обърна към Търнър и радостното оживление мигом слезе от лицето му.
— Винаги съм знаел, че си глупак.
— Грешиш, Морган, не съм глупак! Поне не съм толкова глупав, че да ти върша мръсната работа!
— Ще правиш каквото ти наредя, Търнър. — Морган изгледа изпитателно хората си един по един. — Всички ще правите, каквото ви наредя.
— Ако ще убиваме свещеника, не искам да участвам, Морган.
Симънс отстъпи нерешително крачка назад, щом убийственият поглед на Морган се прикова в него.
— Няма нужда да убивате никого. Всичко, което се иска от вас, е да вдигнете малко шум. Аз сам ще свърша останалото.
— Тази жена не си заслужава проблемите, Морган. — Бартел прокара нервно ръка по оплешивяващото си чело. — На тоя свят има твърде много жени, за да си навличаш беля заради някоя от тях.
— Тази обаче си струва усилието.
— Не и за мен. Аз няма да участвам. — Търнър огледа мъжете наоколо си. — Какво ще кажете, момчета? Ще послушате ли този луд човек? Ще си играете ли на гонитба в тъмното заради някаква червенокоса кучка?
— Внимавай какво приказваш, Търнър.
— Достатъчно те слушах вече! — По лицето на Търнър се изписа триумф. — Не можеш повече да ме накараш да върша нещо, с което не съм съгласен.
Уолкър присви мъничките си очички.
— Мълчи, Търнър.
— Не, остави го да говори. — Морган се усмихваше спокойно. — Искам да чуя какво има да ми каже.
— Искам да ти кажа, че всички тук достатъчно вече търпяхме своеволията ти. Нямаме намерение да те последваме в гроба, само защото си си загубил ума по някаква жена.
— Така ли мислите всички?
— Да. Поемам нещата в свои ръце. Отсега нататък аз ще раздавам заповедите. Всички ще правите каквото аз кажа, и ще продадем проклетите животни, когато аз реша, че са готови. От днес аз съм шефът тук.
— Тогава да премерим силите си, Търнър.
Тишина.
Мъжете колебливо отстъпиха назад. Търнър и Морган останаха в центъра на стаята, вторачени един в друг като настръхнали хищници.
— Казах, че те предизвиквам.
— Няма да приема! — Лицето на Търнър се обля в лепкава пот. — Не можеш да ме накараш! — Той се обърна панически към мъжете зад гърба си. — Нима ще оставите това да му се размине? Този човек е луд, точно както ви казах.
— За последен път ти казвам…
Без да му отговори, Търнър се обърна безпомощно към Морган. Ръката му отскочи към кобура на бедрото му.
В напрегнатата тишина отекнаха изстрели.
В следващия миг тялото на Търнър тупна тежко на пода. А когато димът се разнесе, пропитата му с алена кръв риза и неподвижните му очи, втренчени в тавана, не оставиха никакво съмнение, че куршумите са свършили онова, за което са предназначени.
— По дяволите! Та ти го уби… — Уолкър вторачи в Морган разширени от изумление очи. — Уби го!
— Сам си го изпроси. Предупредих го, но той не искаше и да чуе. — Морган свъси вежди. — Разкарайте го оттук. Оставете го в хамбара. Утре ще го заровим.
— Можем да го погребем и сега!
— Сега нямаме време. Чака ни работа.
Уолкър поклати невярващо глава.
— Няма да се откажеш, докато не се докопаш до оная жена, нали? Дори не те е грижа какво ще ти струва това.
— Точно така. Имаш ли нещо против?
Уолкър не му отговори.
Морган се обърна към останалите.
— Някой тук да има нещо против?
Тишината говореше повече от всякакви думи.
— Тогава разкарайте тази кървяща свиня оттук — нареди безстрастно Морган.
Нито мускулче не трепна по лицето му, докато мъжете изнасяха окървавения труп. Търнър говореше твърде много. Беше само въпрос на време да го премахне от пътя си.