— Нямаш багаж, а? — Мъжът насреща й се ухили похотливо. — Значи нямаш и пари?
— Имам пари.
— Тогава дай да ги видим, скъпа. Иначе… — Мъжът насреща й намигна лукаво. — Може пък и да измислим нещо друго.
Този път гласът на Частити беше леден:
— Казах ви вече, че имам пари.
— А аз пък казах, че искам да ги видя. Няма пари, няма и дрехи.
Лицето й пламна.
— Вие явно не желаете да пазарувам от вас. Ще си потърся дрехи някъде другаде.
Частити се обърна да си върви, но гласът му я застигна.
— Върви щом искаш. Само че дрехи няма да намериш, поне не в тоя град.
Частити забави крачка. Само да нямаше такава отчаяна нужда от дрехи…
Унижението обагри лицето й в ярко червено. Тя рязко смени посоката и свърна към едно изолирано кътче от магазина. Огледа се припряно, за да се увери, че никой не я вижда, и пъхна ръка в деколтето на роклята си да извади мъничката платнена кесийка, където държеше парите си. Кой знае защо, не й беше хрумнало да я извади преди да дойде в магазина. Причината е много ясна, помисли си тя. Просто не беше в състояние да разсъждава трезво. Всъщност, беше престанала да разсъждава трезво още в мига, в който преподобният Рийд Фарел се качи на влака, а тя реши да го заговори.
Частити пъхна ръка дълбоко в корсажа на роклята си, а пръстите й се бореха припряно да освободят връзките. Не можеше да понесе мисълта, че противният продавач я гледаше по този начин! Че поставяше под съмнение думите й и й правеше многозначителни намеци, сякаш е някаква… някаква…
— Какво правиш там, захарче?
Частити се сепна и рязко отстъпи крачка назад, когато дебелият търговец изникна точно до нея. Гърбът й опря в стената. Заля я тръпка на отвращение, когато той пристъпи към нея.
— Интересно занимание. Имаш ли нужда от помощ? Защото господ ми е свидетел, че съм добър с женските корсажи.
Частити отчаяно се опитваше да запази присъствие на духа.
— Съзнавам, че видът ми може да е подвеждащ, сър. Затова ще повторя онова, което вече ви казах. Имам пари да си платя за нещата, от които се нуждая. Ако ме оставите сама само за минутка, ще ви ги покажа.
— Изиграй си картите добре и изобщо няма да ти трябват пари, захарче.
— Не, благодаря. Ще си платя за нещата, които ми трябват.
— Аз и не съм казвал, че няма да си платиш.
Внезапно в гърдите й се надигна гняв.
— Достатъчно търпях дебелашкото ви поведение!
— Сладката ми, та ти още нищо не си видяла.
— Предупреждавам ви…
— Сигурен съм, че си една сладка малка развратница. Нали, миличка?
Продавачът я сграбчи за рамото и дъхът й замря в гърдите. Частити реагира съвсем спонтанно на допира му. Мъничката й длан се сви в юмрук и замахна с всички сили.
Слисана, Частити гледаше като в сън как ръката й се стовари в мазната челюст на търговеца. Очите й се разшириха от изумление, когато го видя да залита назад и да се блъска в масивния щанд, преди да се сгромоляса на пода.
Гръмовният звук от сблъсъка на тялото му с пода неочаквано бе заглушен от нечии аплодисменти. Частити рязко се извърна и видя строен мъж с тъмна коса, който стоеше на броени крачки от нея и се усмихваше одобрително.
— Май поставихте този приятел на мястото му. — Непознатият протегна ръка. Усмивката му стана още по-широка, когато тя я пое с изискан жест. — Казвам се Уил Джеферсън й съм изключително щастлив да се запозная с вас, мадам — добави той с добронамерен тон. После кимна към търговеца, който задъхано се опитваше да си поеме глътка въздух, и каза: — Мисля, че току-що направи ужасна грешка, приятел. Дамата иска да си купи нещо и те съветвам да я оставиш да го стори. — Той направи многозначителна пауза. — Разбираш какво имам предвид, нали?
Непознатият замълча за няколко секунди, сякаш за да подчертае думите си, а после отново се обърна към Частити.
— Мисля, че спечелихме битката. Но все пак ще остана пред вратата още известно време, мадам. За всеки случай. Ако отново ви създава проблеми, само ме повикайте и аз ще му дам да разбере.
Изведнъж осъзнала колко много дължи на този усмихнат непознат, Частити отвърна:
— Най-искрено ви благодаря, мистър Джеферсън.
После си даде няколко секунди, за да се съвземе, и се обърна хладно към продавача:
— А сега ще бъдете ли така добър да ми покажете къде се намират готовите дрехи и дамските принадлежности?
Вече забравил похотливите погледи, търговецът отвърна ядно:
— От другата страна на магазина.
— Благодаря.
Когато след известно време Частити се озова на тротоара пред магазина с покупките в ръка, огледа обнадеждена улицата. Почувства се малко разочарована, след като не видя наоколо непознатия, който й бе помогнал. В този момент иззад гърба й прозвуча плътен глас: