Кървавата локва обаче, която остана на пода, никак не му харесваше. Морган се огледа и едва тогава забеляза Кончита, застанала безмълвно в ъгъла на стаята. Тя посрещна погледа му, без да трепне.
— Разчисти тая бъркотия — изръмжа той насреща й. — И по-бързо.
Тъмните й очи дълго време не се откъсваха от неговите преди да кимне. Арогантна кучка…
— Изнесе ли нещата си от спалнята ми? — процеди той през зъби.
Кончита не трепна.
— Да, Морган.
— И се постарай да я почистиш, ако не искаш неприятности.
— Вече е чиста.
Дочул стъпките на хората си, които се връщаха от хамбара, Морган тръгна да ги пресрещне.
— На конете! Нямаме повече време за губене!
И както винаги, Морган пришпори жребеца си и препусна напред, без да се обръща назад.
Сенките се надбягваха по притихналия път. Рийд пришпорваше бясно конете, а погледът му не се откъсваше от околния пейзаж. Частити седеше сковано, облегната на него, а напрежението у нея нарастваше с всяка изминала минута. Ръката му не слизаше от раменете й.
— Притеснен си, нали?
Рийд сякаш се поколеба. Частити си помисли, че сигурно вече съжаляваше за обещанието си да й казва само истината.
— Да.
— Мистър Джеферсън… Морган… — Тя тръсна глава, за да разсее объркването си. — Който и да е, той явно се безпокоеше от индианците, но като че ли не подозира истинската причина ти да си тук.
Погледът на Рийд посрещна нейния.
— Индианците няма да ни сторят нищо, Частити.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото познавам Морган. Преследвам го от години — него и такива като него. Чуй ме, Частити. — Гласът му беше приглушен и настоятелен. — Този човек е убиец. Хора като него са свикнали всички да действат според техните планове. Него не го е грижа за нищо и никой, ако той самият няма интерес от това.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Че Морган не би си направил труда да измине всичкия този път, за да ни предупреди каква опасност представляват за нас индианците, ако не си е наумил нещо.
— Може би все пак грешиш, Рийд. — В гласа на Частити все още се прокрадваше надежда. — Може би това не е човекът, когото търсиш. Той изглежда толкова искрен.
— Толкова е искрен, че преди шест месеца застреля човек в Тексас, само за да докаже, че е по-бърз стрелец от него. Толкова е искрен, че подкара последното стадо, което отмъкна, през трупа на един от хората, които го пазеха. Толкова е искрен, че стои начело на листите на издирваните на всички шерифи в Тексас.
Думите му сякаш смразиха кръвта във вените й. Частити дълго време гледа вторачено непреклонното му изражение, докато накрая успя да промълви:
— Сигурен си, че това е той, нали?
— Сигурен съм.
— Властите издирват Морган за тези тежки престъпления… — Частити замълча отново и събра всичкия си кураж, преди да продължи: — Но това не ми отговаря на въпроса ти защо го преследваш. Защо, Рийд? — Не, тя не можеше повече да сдържа въпроса, който я разяждаше от толкова време насам. — Каза ми, че си ловец на глави — прошепна тя. — Това означава, че преследваш хора, сякаш са животни — заради парите. Но аз не вярвам това да е причината. Не мога да повярвам, че точно ти би го направил.
По лицето му пробяга мрачна сянка.
— Време е да престанеш да ме смяташ за светец, Частити. Не ми приписвай добродетели, които не са ми присъщи. Сам си избрах да бъда това, което съм.
— Но защо? — Частити се поколеба, преди да избълва на един дъх въпроса, който досега не се осмеляваше да зададе. — Заради… Джени ли?
Частити сдържа дъха си, щом видя пелената от болка, която обгърна лицето на Рийд. Видя и колебанието в очите му, докато погледът му обхождаше питащо лицето й.
— Много искам да ти кажа онова, което очакваш да чуеш, Частити — отвърна бавно той. — Иска ми се да те накарам да вярваш, че мотивите ми са благородни, че съм искал да въдворя ред и справедливост там, където те не могат да съществуват. Може би отначало наистина съм бил воден от такива подбуди. Аз наистина я обичах, Частити. — Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Познавах Джени от дете. Джени беше такава неотменна част от живота ми, че когато я убиха така нелепо и безмилостно, не можех да понеса мисълта, че ще трябва да живея без нея. Не можех дори да го допусна. Сигурно тогава съм си мислел, че ако се опитам да открия хората, виновни за смъртта й, част от нея ще остане с мен.
Рийд замълча за миг.
— Но годините си течаха… и постепенно започнах да проумявам, че без значение колко престъпници ще предам на закона и колко ще ми платят за тях, нищо няма да се промени. Не мога да върна Джени. И тогава започнах да преследвам онези хора заради себе си, Частити. Исках мъст. Нямаше нищо благородно и чисто в подбудите ми, докато ги гледах над цевта на револвера си и тайничко се надявах да ми дадат извинение, за да стрелям. Някои от тях имаха глупостта да ме предизвикат — и аз никога не се поколебах, нито пък се обръщах назад.