— Нали ви казах да стреляте във въздуха! — извика той към смълчаните мъже зад гърба си. — Казах ви, че аз ще се погрижа за свещеника! Казах ви, че не искам никой от вас да стреля към фургона!
— Раната й кърви лошо, Морган — прекъсна Уолкър задъханата му тирада. — Струва ми се, че нямаме време за приказки.
Морган се тресеше от гняв. Не беше очаквал да се случи такова нещо. Нито пък беше очаквал да изпита такова съкрушително чувство за невъзвратима загуба, докато Частити лежеше неподвижна, а кръвта й обагряше ръцете му. Но Уолкър беше прав. Сега нямаше време да отправя безсмислени обвинения.
— Симънс, откарай ни с фургона до лагера! — издаде той отсечена команда. — Бартел, ти ще вземеш коня ми. Уолкър, ти ще се върнеш по пътя и ще намериш тялото на Фарел. Вземи коня на Симънс, за да докараш трупа в лагера.
— Но навън е съвсем тъмно! Едва ли ще го намеря през нощта.
— Не ме ли слушаш, за бога? Тази жена сигурно ще пита за съпруга си, когато се свести, и аз искам да й покажа тялото му, ако поиска.
— Тази вечер едва ли ще пита каквото и да било — отвърна непреклонно Уолкър. — Няма смисъл да си губя времето. Ще дойда на сутринта да го взема.
— Слушай ме внимателно, Уолкър… — Морган го изгледа пронизващо. Мъжете наоколо му потръпнаха от ледените нотки в гласа му, когато заговори отново: — Искам да се уверя, че свещеникът е мъртъв.
— Разбира се, че е мъртъв! Няма съмнение. Нали видя как се плъзна настрани и тупна от фургона. Ако не е умрял от куршум, ще да е било от счупен врат, но е мъртъв, без съмнение.
— Върни се назад по пътя и направи всичко възможно да го откриеш.
— Но…
— Не ми противоречи!
Без да каже и думичка повече, Уолкър се отдалечи от фургона, а Морган се обърна рязко към останалите:
— Действайте! Нямаме време за губене!
Фургонът подскочи и с протяжно скрибуцане се понесе напред, а Морган се приведе над Частити, вперил тревожен поглед в неподвижното й, безкръвно лице.
Тя го чу да приближава доста преди да различи контурите му в тъмнината. Беше пътнически фургон, грамаден и тромав.
Кончита изтича до прозореца на стаята, стиснала револвер в дланта си. Фургонът спря на двора и тя дръпна решително предпазителя. После присви очи и щом разпозна мъжа на капрата, изтича в ъгъла на стаята и пъхна револвера в пролуките между дървата за подпалка. Върна се до прозореца тъкмо навреме, за да види как Морган скочи пъргаво отстрани на колата. Кончита свъси вежди, щом видя жената, която някой положи в ръцете му, а после Морган се запъти към входната врата. Той отвори вратата с ритник и извика през рамо, докато вървеше към спалнята с жената на ръце:
— Хубаво, че още не си си легнала. Ще имам нужда от теб.
Кончита погледна жената, която лежеше неподвижно в ръцете му. Косите й бяха огнено червени… а роклята й беше пропита с кръв.
Кончита повдигна брадичка и се усмихна. Морган изчезна зад вратите на спалнята, а Симънс го следваше плътно по петите. Тя зачака търпеливо.
— Кончита, веднага ела тук!
Тя пристъпи бавно в стаята и неволно отстъпи назад при вида на гневната гримаса, сковала лицето на Морган.
— Когато те викам, ще идваш на момента, ясно ли е?
Той едва изчака Кончита да кимне уплашено, преди отново да се обърне към изпадналата в несвяст жена. Кончита потръпна от ревност, щом Морган докосна червенокосата с трепереща ръка. Ревността се превърна в болезнен възел в гърдите й, щом видя изражението на лицето му миг преди да дръпне плата от раната на рамото й. Дупката от куршум все още кървеше. Кончита не откъсваше поглед от Морган, докато той обръщаше жената настрани, за да огледа гърба й. След миг погледът му се прикова в нея.
— Куршумът не е излязъл отзад. Ще трябва да го извадиш.
Кончита не му отговори.
— Знам какво си мислиш. — Лицето му придоби сурово изражение. — Ти не си глуха. Чула си достатъчно и много добре знаеш коя е тази жена. Е, тя още не го знае, но вече е моята жена. Погрижих се за съпруга й по същия начин, по който се погрижих за Търнър. По същия начин ще премахна и теб, ако се наложи.
Кончита потръпна, щом окървавената ръка на Морган се вкопчи в брадичката й.
— Извади куршума, Кончита. Знам доста неща за теб. Сигурен съм, че няма да ти е за първи път да вадиш куршум от кървяща рана. Но искам да запомниш, че трябва много да внимаваш как точно ще го направиш, защото, ако тя умре, умираш и ти.
Морган замълча за миг, само колкото думите да достигнат до съзнанието й, и добави:
— Но сега ще ти обещая още нещо. Ако тази жена оживее, ще напуснеш тази къща с достатъчно пари в джоба си, за да си отидеш у дома си или където пожелаеш. Comprendes?