Сърцето му подскочи при тази гледка. Пронизваща болка го простреля в слепоочието и Рийд притисна главата си с ръце, в очакване болката да отмине.
Той си пое дълбоко дъх и се опита да си изясни ситуацията. Тази сутрин, след като намери коня и се метна на седлото, бе изпаднал в несвяст и остави животното да го носи накъдето поиска. Инстинктът явно бе надделял и кротката кобилка просто се беше върнала у дома. Но тук се бе намесила съдбата, защото той явно се беше свлякъл от седлото, преди да се доберат до лагера на бандитите. И както бе научен, конят бе останал наблизо. По ирония на съдбата, Рийд беше стигнал без всякакво усилие на няколко крачки от човека, който преследваше от години — и в същото време беше безпомощен да действа.
Рийд вторачи поглед в лагера отдолу. Нямаше и следа от Частити. Той зърна някакво раздвижване откъм кошарите и предпазливо се отдръпна. В полезрението му попаднаха двама мъже, последва ги и трети. Веднага разпозна Морган и хората му.
Но къде ли беше Частити?
Къщната врата се отвори и на прага застана някаква жена. Тя извика нещо и Морган веднага се запъти към нея. Размениха си припряно реплики и потънаха във вътрешността на сградата.
Рийд сдържа дъха си и, без да откъсва поглед от вратата, зачака.
Приседнала в леглото, Частити си пое освежителна глътка въздух. Беше твърдо решена да се изправи. Младата жена, която се грижеше за нея, бе направила всичко възможно да я спре, но тя я бе отпратила. Имаше нещо в погледа й, което я безпокоеше. Вярно, докосваше я внимателно, но тъмните й очи бяха студени като късче оникс. Погледът й я пронизваше с някаква смесица от емоции, които силно напомняха омраза.
Но сега нямаше време за размисли. Трябваше да възстанови силите си. Трябваше бързо да се съвземе, за да напусне това място и да се добере някак до мисията. А там щеше да открие някой, който да се погрижи Морган да си плати за онова, което беше сторил.
Рийд беше мъртъв…
Рийд беше мъртъв…
Рийд беше мъртъв…
Тази мисъл отекваше в съзнанието й като натрапчива надгробна молитва. Беше направила всичко възможно да задържи Рийд, когато куршумът го улучи. Непрестанно прехвърляше в мислите си онзи миг, в който ръката му се бе откъснала от нейната.
Победена за миг от слабостта, Частити почувства горещата сълза, която се търкулна по лицето й. Тя изправи решително рамене и си наложи да се овладее. Тъкмо се опитваше да се изправи, когато на прага застана Морган.
Господи, как мразеше този човек! Ненавиждаше го с всяка клетка от тялото си! И щеше да се погрижи той да си плати за всяко зло, което някога е сторил!
Морган пристъпи към нея, свъсил вежди.
Омразата й даде сили. Частити посегна към него с мила усмивка.
— Още е рано да се опитваш да ставаш.
Морган пристъпи към Частити и пое ръката й, протегната към него. Тя се опитваше да се усмихне, но устните и потрепваха от слабост. Великолепният водопад от коси по раменете й беше разбъркан, а светлата й кожа беше така бледа, че изглеждаше почти прозрачна. Тъмните сенки само подчертаваха зелените искрици в очите й, пълни с влага. Пред него стоеше най-красивата жена на света, крехка и уязвима като късче стъкло. Морган копнееше да я притежава. Жадуваше да я направи своя.
— Трябва да си почиваш — прошепна дрезгаво той. — Изгуби доста кръв.
— Искам да стана.
Морган плъзна ръка около талията й, за да я подкрепи.
— Рамото ти ще прокърви отново.
— Трябва да стана. Искам да видя Рийд.
Морган видимо се напрегна и още по-здраво обви с ръка кръста й.
— Той не е тук, Частити — отвърна меко той и мигом почувства тревогата, която скова тялото й.
— Но ти ми каза, че е в хамбара.
— Не съм, Частити. Грешиш. — Обзе го пристъп на ревност при вида на болезнените емоции, които преминаха като сянка по лицето й. Морган добави бавно: — Той беше прострелян. Падна от фургона. Когато приближихме, видяхме индианците да мъкнат тялото му.
Частити простена.
— Съжалявам, Частити. — Морган обгърна покровителствено раменете й и я придърпа върху гърдите си. Вдиша аромата на косите й и внезапно бе завладян от такова желание, че едва се сдържа да не я просне на леглото още в този миг.
Но не, той искаше повече от нея. Искаше тази жена изцяло да му се отдаде. Искаше да притежава не само тялото, но и душата й. Не можеше да бъде другояче.
Частити трепереше.
— Трябва да си легнеш, Частити. Имаш нужда от почивка. — Морган й се усмихна нежно. — Ще напуснем това място след ден-два.