— Трябва да кажем на някого… — Морган видя какво усилие й костваше да продължи. — За индианците.
— Разбира се, че ще кажем. Ще уведомим властите какво са сторили индианците.
— Да.
Морган я положи внимателно в леглото и придърпа одеялото над гърдите й. Свъси неодобрително вежди, като видя, че все още е облечена в окървавената си рокля. Той докосна с пръсти огнените къдрици, разпилени по възглавницата, и сведе глава да докосне с устни нежната кожа на бузата й.
Почувства паническата тръпка, която премина по тялото й. Кръвта му кипна. Той се отдръпна и, едва сдържайки страстта си, прошепна:
— А сега поспи.
Морган се извърна от леглото и видя Кончита, застанала на прага. Издърпа я в кухнята и затвори вратата зад тях.
— Съблечи тази мръсна рокля от нея още щом се събуди. И се погрижи да й облечеш нещо чисто. Разбра ли? Не искам повече да я виждам такава.
— Добре, Морган.
Той отпусна ръката й и веднага забрави за съществуването й. Чакаше го работа. Скоро щяха да свършат и веднага да продадат стадото. А после щеше да напусне това място и всичко, свързано с него.
И щеше да посвети цялото си време на Частити.
Кончита се тресеше от гняв.
Облечи й нещо чисто, разбра ли? Не искам повече да я виждам така!
Думите на Морган отекваха в съзнанието й. Преди време пръстите му бяха милвали жадно горещата й плът. Сега обаче бяха твърди и безмилостни. Думите му преди бяха нежни и любящи. Сега бяха студени и безсърдечни. А тя като пълна глупачка беше вярвала, че я обича.
Обзета от безпомощен гняв, Кончита пристъпи към купчината дрехи, спретнато подредени в ъгъла на стаята. Посегна към една памучна нощница и я измъкна от купчинката с тъжна усмивка. Точно с тази дреха щеше да облече червенокосата жена. Морган несъмнено щеше да я разпознае. Често беше носила тази рокля, докато лежеше до него — в онези безпаметни мигове, когато двамата с Морган бяха се любили с такава страст, че сърцето й почти замираше.
Да, той щеше да я разпознае и щеше да се сети за нея. И отново щеше да изпита пламенната страст на онези мигове. Винаги, когато погледнеше червенокосата, щеше да си спомня минутите, в които се е любил с нея.
Стиснала здраво в ръцете си меката бяла материя, Кончита влезе в спалнята и застана над леглото на червенокосата. Тя спеше. Лицето й беше неподвижно, гърдите й се повдигаха ритмично изпод дебелата превръзка. Златния медальон, който носеше, лежеше във вдлъбнатинката на шията й. Сърцевидното бижу сякаш й се надсмиваше и Кончита, без дори да се замисли, посегна да го скъса от верижката му.
Червенокосата отвори очи в момента, в който пръстите й докоснаха медальона. Жената отблъсна ръката й и стисна медальона в дланта си, сякаш да го предпази от погледа на Кончита.
Мексиканката се усмихна надменно, изпитала временно задоволство.
— Не се бой. Няма да ти взема медальона. И друг път съм виждала такъв. Една друга млада жена имаше медальон, същия като този. Носеше го на шията си също толкова гордо, колкото и ти, и също толкова често го стискаше в ръка, но беше много по-хубава от теб. Косите й бяха черни като нощта, а очите й — сини като ясно небе. Работеше в една пивница и носеше същия медальон. Беше puta. Лъжеше на карти, играеше си с мъжете и всички я познаваха. Така че можеш да си задържиш медальона, защото той ще напомня на всеки, който те види, че не си по-различна от мен.
Червенокосата премигна и едва-едва пророни:
— Тази жена, за която ми говориш… можеш ли да ми кажеш името й?
Кончита се засмя.
— Кажи ми името й!
Кончита сви рамене.
— Нямаше име. Също като мен и тя беше никоя.
Този път усмивката на Кончита беше искрена, когато захвърли бялата нощница на леглото и напусна спалнята.
11
Небето потъна в полумрак и пухкавите облаци в небето потънаха в ослепителните розови и портокалови багри на залязващото слънце. Но Рийд почти не виждаше красотата на избледняващия ден. Той лежеше по корем на хълма, където бе прекарал почти целия ден, и не откъсваше поглед от продълговатата постройка в подножието.
На няколко пъти се беше събуждал след кратка дрямка и всеки път се вбесяваше от мисълта, че се е отпуснал и сънят го е победил. Но постепенно оцени колко ценни са били тези минути на почивка, след като силите му бавно започнаха да се възвръщат. Сега, когато можеше да разсъждава трезво, той прецени, че е важно първо да провери къде точно се намира Частити, преди да предприеме каквото и да било.
Рийд сдъвка решително последното парче жилаво месо. Морган и хората му бяха работили усилено през целия ден. Едва сега напуснаха буйния огън и хвърлиха железата за жигосване. Рийд подозираше, че се готвят да напуснат лагера си.