— Още съм тук, мадам.
Частити рязко се обърна и се изправи лице в лице с приятелската усмивка и правилни черти на Уил Джеферсън.
— Не знам как да ви се отблагодаря, мистър Джеферсън. Продавачът със сигурност не беше джентълмен, но ако трябва да съм честна пред себе си, не мога да го обвинявам, задето си е направил прибързано заключение. Видът ми трябва да го е подвел.
— Не мога да се съглася с вас. — Очарователната усмивка на Уил Джеферсън стопли душата й. — Всеки разумен мъж би проумял от пръв поглед, че вие сте истинска дама. Мисля, че сега и той го е разбрал.
Тропотът на приближаващи коне я накара да се обърне към улицата. Единият от двамата ездачи извика:
— Време е да вървим, Уил. Става късно.
— Тръгвам. — Нейният спасител отново се обърна към нея и докосна с пръсти периферията на шапката си. — Трябва да вървя. Но искрено съжалявам, че нямаме повече време, за да се опознаем по-добре. — Той замълча за миг. — Как казахте, че се казвате, мадам?
— Частити Ло… — Тя се поколеба. — Наричайте ме Частити.
— Частити. Много хубаво име. За мен ще бъде чест да ме наричате Уил.
— Да вървим, Уил.
Без да обръща внимание на настойчивите подканяния на приятелите си, той добави:
— Радвам се, че се запознахме, Частити. Надявам се да се срещнем отново.
— Аз също ще се радвам да се видим — отвърна му искрено Частити.
Загледана в тримата мъже, които се отдалечаваха по улицата, Частити неволно въздъхна. Най-после беше срещнала един истински джентълмен и на Запад.
Но макар да не откъсваше поглед от тримата ездачи, които се отдалечаваха по улицата, Частити нямаше как да чуе спътника на Уил, който процеди през зъби:
— Това пък какво беше?
Нито пък можеше да види как чаровната усмивка на Уил мигом се стопява, докато отвръщаше:
— И откога съм длъжен да ти докладвам?
— Сам си търсиш проблеми, като приказваш с такива момиченца, с вид на църковни хористки.
— Така ли мислиш?
— Сигурен съм.
Уил присви тъмните си очи.
— Тя е дяволски хубава жена.
— Казвам ти…
Устните на Джеферсън се извиха в грозна гримаса, когато отвърна на спътника си:
— Няма какво да ми казваш! Разбра ли ме, Уолкър?
Тишина.
— Зададох ти въпрос!
— Да, разбрах те.
— Не те чувам!
— Казах, че съм разбрал.
Тримата ездачи изчезнаха от погледа на Частити.
Откритото поле се простираше безбрежно чак до хоризонта, блеснало в златисти тонове на слънцето. Нямаше сенки. Устата на Рийд бе пресъхнала. Гърлото му беше свито.
И тогава го чу, познатият тропот на конски копита. Отекна пронизителен изстрел, последван от други, отново и отново. Пред погледа му изникна обезумялото стадо, животните препускаха в панически бяг.
Стадото се насочваше право към него! Рийд знаеше какво ще последва.
О, господи, ето я и нея! Яздеше покрай обезумелите животни, приведена на седлото, опитваше се да ги направлява. Тя вдигна очи и Рийд видя лицето й. Беше сгърчено от гняв, докато крещеше неистово към него. Той пришпори коня си към нея. Извика й да остави стадото, защото така или иначе няма да се справи с озверелите от ужас животни.
Но тя не го чуваше.
Ужасът го завладя отново. Познатият страх скова душата му, докато пришпорваше коня си все по-бързо и по-бързо в безплоден опит да я достигне. Видя как конят й се препъна и сърцето му се преобърна. Тя дърпаше яростно поводите, опитвайки се да задържи вярната си кобилка на крака. Рийд безпомощно гледаше нейната храбра битка, докато животното се стовари немощно сред озверелите говеда. Видя… видя как тя изчезна сред тях.
Не!
Озверялото стадо се изгуби в далечината. Изстрелите секнаха.
Рийд се смъкна от седлото и приклекна край нея в давещата мъгла. Тя лежеше бездиханна, тялото й бе смазано и окървавено.
Отчаяна молитва отекна в съзнанието му. Не ме напускай, Джени, моля те, недей!
— Не, няма да те напусна, Рийд.
Рийд се вцепени. Този глас, галещ и мек, който шептеше в ухото му, го нямаше в съня преди.
— Просто лежи и си почивай, Рийд. — В примамливия глас долавяше познати нотки. — Ти си болен. Остави доктор Кар да ти помогне.
Насили се да отвори очи, но клепачите му бяха непосилно тежки. И сред оскъдната светлина, която най-сетне нахлу между тях, той я видя.
— Отпусни се, точно така. Кракът ти се е инфектирал. Раната няма да зарасне, ако не си почиваш.
Той не даваше пет пари за крака си. Искаше само да я докосне.
— Рийд, моля те…
А после дочу и друг глас. Плътен мъжки глас.
— Ето, дай му от това лекарство. От мен няма да го вземе. Ще го накара за поспи.