Да му има доверие? Стомахът на Частити се преобърна.
— Добре ли си? Изглеждаш ми твърде бледа.
— Добре съм.
— Трябва да хапнеш нещо. — Морган погледна хладно Кончита, която все още стоеше до вратата. — Донеси на Частити нещо за ядене. — Тя обаче не се помръдна и Морган изръмжа заплашително: — Веднага!
Проточиха се дълги мигове, преди Кончита да се обърне и да се запъти към кухнята. Морган отново се обърна към Частити, едва сдържайки раздразнението си.
— Тя е просто една мрачна вещица, макар че наистина умее да готви. Ще се радвам да се отърва от нея.
— Тази сутрин си поговорихме малко. Тя спомена, че е виждала друга жена да носи медальон точно като моя. Но не си спомняла името й.
— Съмнявам се да е истина. Какво друго ти каза?
— Нищо. Изглежда не е много по приказките.
— Нали ти казах, тя е мрачен човек. Но няма никакъв смисъл да се притесняваш от нея. Още утре ще преместим стадото.
— Утре? — Частити сдържа дъха си.
Морган се усмихна и чарът му отново изплува на повърхността.
— Ти ще се возиш във фургона. Кончита ще се оправи с конете. А веднага щом стигнем до града, ще те отведа при най-близкия лекар. — Гласът му премина в приглушен шепот. — Искам да се уверя, че раната ти зараства добре. Ти си много специална за мен, знаеш го, нали?
Лицемер!
— А после ще отида при шерифа и ще му разкажа всичко, което се случи.
Лъжец!
— Отсега нататък ще се грижа добре за теб, Частити — толкова добре, че никога повече няма да се налага да се притесняваш за каквото и да било.
Убиец!
— Наистина си много бледа. — Морган веднага се обърна към Кончита, която се върна с димяща чиния в ръце. — Частити не се чувства добре. Сигурно ще има нужда от помощ.
— Нямам нужда от помощ.
Морган изгледа изпитателно първо нея, после и Кончита.
— Остави чинията до леглото. — Той изчака да се увери, че Частити е започнала да се храни и че Кончита е напуснала стаята, преди да се надигне: — Ще се върна след малко.
И неочаквано се наведе отново и пак я целуна по бузата, този път досами ъгълчето на устните й. Частити се почувства омърсена.
— Казвай бързо какво си й казала!
Веднага щом вратата на спалнята се затвори зад гърба му, Морган вкопчи болезнено пръсти в ръката на Кончита и я разтърси.
— Видях как те погледна — процеди през зъби той.
— Нищо не съм й казала! Излъгала те е!
— Внимавай какво говориш за нея, Кончита! — Гневната гримаса, която изкриви лицето му, видимо я стъписа. — Тя не е като теб. Тя е почтена жена. Отгледана е в прилично семейство и има морал.
Кончита изпита нужда да излее болката, която й причиняваха думите му.
— Също като теб ли, Морган?
Кончита не видя кога ръката му се издигна. Дори не осъзна кога тежката му длан се стовари върху лицето й, преди да отскочи назад и да падне върху Бартел, който седеше на масата. Почувства как ръката на Бартел обгърна ханша й, за да я подкрепи.
— И ще ти кажа още нещо — добави безчувствено Морган. — Когато ти казах да й облечеш нещо чисто, не съм имал предвид някой от твоите парцали! Гледай утре да я облечеш прилично или ще те накарам да съжаляваш!
Морган я дръпна грубо и рязко я натика в ъгъла, и точно в този момент в съзнанието й изплува една неоспорима истина. Каквато и да беше причината Морган да се отдръпне от нея и да си загуби ума по онази жена, вече нямаше връщане назад. За него Кончита беше затворена книга.
Вторачил в нея поглед, тъмен и страшен като смъртта, Морган просъска:
— И дори не си помисляй да й кажеш нещо за това. Само да опиташ и ще ти изтръгна сърцето!
Опитвайки се да не обръща внимание на парещата болка по лицето си, Кончита бавно изправи рамене и гордо срещна погледа на Морган.
Щял да й изтръгне сърцето?
Морган явно наистина си беше загубил ума, щом не разбираше колко безсмислена е заплахата му.
Защото Кончита вече нямаше сърце.
Часовете се изнизваха, мъчително дълги, докато Рийд наблюдаваше внимателно продълговатата постройка в очакване на нощта. Силите му бяха напълно възстановени, а мисълта му беше ясна и логична. С първите белези на настъпващата нощ, преметнал пушката през рамо, той си запробива път през сенките. Планът му беше съвсем прост. Първо щеше да се увери, че Частити е в къщата. И ако беше, щеше да я изведе оттам, каквото и да означаваше това.
Обзет от напрежение и едва сдържано очакване, каквото не беше изпитвал досега, Рийд надникна през първия прозорец. На голия каменен под имаше четири легла, едното от тях беше празно. Незнайно защо, петият член на бандата не беше се мяркал през целия ден.