Сърцето му заби по-учестено. Рийд си проправи път към задната стена на къщата и надникна през страничния прозорец. Сърцето му се преобърна. Стаята се осветяваше от мъждивия пламък на една единствена свещ. Светлината осветяваше лицето на Частити, която спеше по гръб на единственото легло в стаята. Раменете й бяха пристегнати с бяла превръзка, напоена с кръв.
Рийд преглътна мъчително, а Частити се размърда неспокойно и простена насън. Той се огледа предпазливо наоколо. Тъкмо се канеше да влезе през леко отворения прозорец, когато внезапно движение в ъгъла на стаята го накара да отскочи в сенките на нощта. Някаква фигура се раздвижи в стола в ъгъла, където не стигаше светлина. След миг фигурата приближи към леглото и Рийд веднага разпозна стройния мъжки силует.
Беше Морган.
Дълго таената омраза сега го блъсна в гърдите и едва се сдържа да не скочи през прозореца и да излее болката и гнева си върху това нищожество. Но разумът надделя. С усилие потискайки мъчителните емоции, Рийд безмълвно наблюдаваше как Морган се приведе над леглото на Частити. Чу го да й шепне, а тя промърмори нещо в отговор. После Частити извърна глава и сякаш отново потъна в сън, а Морган дълго време остана приведен над леглото й.
Рийд напрегна волята си, за да овладее бурната вълна от връхлетели го чувства. Опита се да разсъждава трезво и хладнокръвно да прецени ситуацията. Ясно виждаше револвера на Морган. Нямаше начин да успее да проникне в стаята, преди Морган да го използва. Не можеше и да рискува да нарани Частити, ако се опиташе да стреля отвън.
Рийд се отдръпна от прозореца. Трябваше първо да узнае колко зле е ранена Частити, а след това все щеше да измисли някакъв план. Налагаше се да запази търпение и да изчака по-благоприятен момент, за да бъде сигурен, че няма да изложи на опасност живота на Частити, вместо да я спаси.
И все пак, ако Морган понечеше да я докосне…
Морган стоеше над леглото, вторачен в бледото лице на Частити, а в главата му се лутаха безредни мисли. Погледът в очите на Кончита, след като я бе ударил, го изпълваше с безпокойство. Някакво необяснимо предчувствие не му даваше мира. Дълго време се беше въртял в леглото на Търнър в другата стая, а сънят все бягаше от очите му. После бе дошъл да види Частити, но един поглед към уязвимата й красота му бе достатъчен, и после нямаше сили да си тръгне.
Тя спеше, а гърдите й се повдигаха и отпускаха равномерно. В този момент жаждата му да я притежава беше непоносима. Вече нямаше съмнение, че Частити е предизвикателството, което бе очаквал цял живот. Беше го почувствал още в момента, в който я видя. Още тогава бе доловил вътрешната й сила, и тя го привлече като магнит. В онзи миг бе разбрал, че трябва да притежава тази жена.
Преди малко, докато дремеше свит на стола в ъгъла, се опитваше да си представи какво ли ги очаква в бъдещето. Той щеше да ухажва Частити. Щеше да я накара да му повярва. Щеше да я накара да си мисли, че светът не е цял без неговата любов — както бе правил с толкова много жени преди нея.
Но дали тя щеше да се отрече от догмите на своето възпитание заради него? Тази мисъл го изпълваше с неувереност. Но Морган беше сигурен в едно нещо — вече бе убил заради нея и би убил отново, за да я задържи — дори ако това означаваше да пожертва и нейния живот.
Всичко или нищо. Не можеше да бъде другояче.
Рийд не се помръдна от прозореца докато Морган гледаше замислено неподвижното лице на Частити. После се обърна и бавно се върна на стола си в ъгъла. Рийд чакаше, обзет от всепоглъщаща омраза.
Вбесен от своята слабост, Рийд изчака Морган да заспи, а после си наложи да се отдръпне от прозореца и потъна в тъмнината.
— Оседлай тези коне! По дяволите, Бартел, за нищо не те бива!
Утринното слънце изгаряше раменете му, докато Морган прекосяваше с широки крачки двора и поемаше юздите от ръцете на Бартел. Той провери дали фургонът е добре привързан за конете и извика гневно към Бартел:
— Връщай се при стадото и помогни на останалите! Пригответе се бързо. Тръгваме по мой сигнал.
Когато се върна в кухнята, Морган огледа празната кухня. Доволен да види, че не е останало нищо, освен някои незначителни кухненски прибори, той се отправи към спалнята. Частити седеше на края на леглото, а недалече от нея стоеше Кончита.
Частити го погледна и сърцето му замря. Беше облечена в проста блуза и пола, косата й беше свободно прихваната на тила. В този миг един непокорен кичур падна над челото й и тя го отметна с ръка. Огненият цвят на косите й остро контрастираше с бледата й кожа и тъмните кръгове около очите й. Никога не я беше виждал по-красива.