Когато пристъпи към нея, Частити се изправи и направи неуверена крачка. Леко раздразнен от усилието й да се покаже независима, Морган подметна:
— Още си твърде слаба. Ще те отнеса до фургона.
— Мога да вървя и сама.
— Казах вече, ще те отнеса.
Той посегна да я вдигна на ръце, но Частити го отблъсна.
— Аз пък казах, че ще вървя сама.
В очите му проблесна унищожителен гняв. Частити изправи рамене и отвърна на погледа му, без да трепне. Морган забеляза как Кончита инстинктивно се сви в ъгъла и с изненада осъзна, че ако Частити беше някоя друга жена, нямаше да се поколебае още в този миг да й покаже кой командва. Но тя не беше коя да е жена.
Временно примирен, Морган кимна.
— Така да е.
Той видя с какво усилие Частити повдигаше нозете си. Но вместо да я нахока, я последва към кухнята, без да каже и дума. Виждаше, че тя губи сили. Не пропусна да забележи и как залитна, когато я лъхна свежия въздух на двора. Частити вече се задъхваше. Морган очакваше тя всеки миг да се строполи на земята от нечовешкото усилие, но това не се случи. По челото й избиха едри капки пот, но тя продължи да крачи упорито към фургона и се спря едва когато стигна страничните стъпала.
Твърдо решен да я накара да моли за помощ, той безучастно наблюдаваше как Частити се взира безпомощно във високото стъпало. В следващия миг тя повдигна тежко крак и се изтласка нагоре.
Извън себе си от гняв, Морган се обърна и видя Кончита, която го гледаше безмълвно. Едва сдържайки яростта си, той пристъпи към нея и с приглушен глас й нареди:
— Искам да караш фургона пред стадото. Знаеш как да го управляваш. Поддържай достатъчно висока скорост, за да не те настигаме. Ще се погрижа някой да язди до вас през цялото време, за да не се изгубите. — Той пристъпи още крачка към нея и прошепна досами ухото й: — И карай внимателно, Кончита. Нали знаеш какво ще последва, ако нещо й се случи?
Тъмните й очи задържаха погледа му.
— Si, знам.
Морган погледна към Бартел, който вече беше на седлото.
— Ти ще яздиш с тях.
Фургонът потегли със скрибуцане и Морган рязко пришпори коня си след тях.
Частити затвори уморено очи, щом колелата на фургона проскърцаха и се завъртяха. Тя се олюля и едва съумя да се задържи изправена. Усилието да се добере сама до фургона бе изцедило всичките й сили. В началото дори тя самата не вярваше, че ще успее да се повдигне от леглото, но мисълта да позволи на Морган още веднъж да упражни върху нея лицемерната си усмивка, й даде сили.
Унила и измъчена, Частити приглади сламената постеля, върху която бе седнала. В този момент споменът за Рийд, притиснат плътно до нея върху грубия сламеник, беше толкова жив, че дъхът й секна. Никога повече нямаше да го види, никога нямаше да чуе гласа му или да почувства нежния му допир. Частити изтри припряно една сълза и тръсна глава. Погледът й попадна върху седалката на капрата. Оттам я гледаше Кончита, стиснала юздите в ръка. Мексиканката извиси глас, за да надвика тропота на колелата:
— Е, значи плачеш за мъжа, който си загубила!
— Не — отвърна й Частити с мрачна решимост. — Няма да си губя времето да плача.
Устните на Кончита се извиха в странна усмивка.
— Bueno. Нито пък аз.
Отвъд хълма, Рийд се метна на кестенявата кобилка. Откакто се върна след тайната си разходка до къщата през нощта, не бе успял да заспи. Начинът, по който Морган се държеше с Частити и очевидната му загриженост за състоянието й му подсказваха, че тя не му е разкрила истинската си самоличност или пък истинската причина да навлезе на индианска територия.
Безпокоеше го мисълта какво си мислеше Частити, че се е случило с него. Дали пък Морган не й беше казал, че е бил убит по време на индианската атака, която сам той бе инсценирал? Тази мисъл го разяждаше. Може би дори в този миг Частити скърбеше за него.
Тя все още беше много слаба. Бе я наблюдавал, докато вървеше залитайки към фургона. Морган я бе придружил, но не й подаде ръка да я подкрепи. Рийд инстинктивно чувстваше, че тя не му е позволила да й помогне. Но репутацията на Морган бе добре известна из цял Тексас. Той нямаше да позволи да го отблъскват още дълго.
Само да можеше да предугади какво си е наумил Морган…
Нямаше много време. Трябваше да се добере до Частити, преди търпението на Морган да се изчерпи. Копнеше да я притисне в обятията си. Само по негова вина в момента тя беше ранена и страдаше. Трябваше да й се отплати.
Жадуваше да я люби. Да, щеше да я люби с цялото си сърце.