— Не, Кончита, не съм глупачка. Знам, че Морган е уби…
— Наистина ще си глупачка, ако кажеш и думичка повече! — прекъсна я грубо Кончита.
— Но е истина, нали?
— Истина ли? — Усмивката на Кончита бе лишена от топлота. — За мен истината е лукс, който отдавна не познавам. Отдавна свикнах с лъжите. Те ми помагат да оцелея.
— И все пак има хора, които не заслужават да живеят, Кончита, защото отнемат живота на други. Защото убиват невинни хора, само защото са пожелали да живеят почтено. Не можем просто да се правим, че не виждаме и да ги оставяме да продължат да вършат същото!
— Това не ме засяга!
— Това засяга всички ни!
— Морган ме обичаше!
— Морган никога не е обичал никого!
— Лъжеш!
Почти задавена от вълнение, Частити си пое дълбоко дъх.
— Няма значение дали е лъжа или истина. Изводът е един и същи. Морган вече не те обича.
— Заради теб!
— Не, заради Морган! Защото се е отегчил от теб, също както би се отегчил и от мен. Но аз няма да му дам този шанс.
Огнените очи на Кончита я пронизаха.
— Морган винаги получава своето.
— Не, не и този път. Аз винаги ще обичам само един мъж.
— Той е мъртъв.
— Не, дълбоко в сърцето ми Рийд е жив.
Кончита се изсмя пренебрежително.
— Морган не иска сърцето ти!
Обзета от внезапна слабост, Частити си пое с усилие въздух. Ръката й се вкопчи в златния медальон, сякаш търсеше подкрепа от него. Смехът на Кончита отново заглуши тропота на колелетата.
— Също като оная puta!
Пребледняла, Частити вторачи нетрепващ поглед в Кончита.
— Никога не си виждала puta с медальон като моя. Морган ми каза, че си ме излъгала!
— Не съм те лъгала!
Сърцето на Частити сякаш се преобърна.
— И къде си видяла тази жена?
— В един крайпътен хан, където си изкарваше прехраната.
— Къде се намира този хан?
— Недалече оттук. — Кончита присви презрително устни. — Лесно ще я намериш, ако поискаш. Ще ми достави огромно удоволствие Морган да узнае, че всичко, което ти казах, е истина.
— Кончита… моля те, трябва да знам. Къде се намира този хан?
— В Колдуел.
Частити застина.
— В Колдуел? Колдуел, Канзас?
— Да.
Частити затвори очи, поразена от неочакваното разкритие.
— За какво си приказвате вие двете?
Гласът на Уолкър, внезапно извисил се иззад фургона, накара Частити да се сепне и бързо да отвори очи. Връхлетяха я слабост, безсилие и разяждаща болка. Победена от силата на емоциите, тя се отпусна на колене.
— Връщай се отзад във фургона и лягай, по дяволите! — Уолкър вече яздеше досами тях, а в погледа му се четеше безумна паника. — Ако Морган те види такава, всички ще си изпатим!
Думите му почти не достигаха до съзнанието й. Отмаляла под натиска на болката и безсилието си, Частити изпълзя до сламения одър във фургона. Отпусна се и затвори сломена очи, а в главата й се блъскаха нерадостни мисли за изгубена любов и пропилени завинаги шансове.
Гъст облак от прах обгръщаше скупченото стадо. Рийд придърпа плътната кърпа над очите си, за да се предпази от праха, и огледа напрегнато говедата от прикритието си край пътя. Слънцето блестеше високо в небето. Животните бяха наплашени и неспокойни. Цяла сутрин създаваха проблеми и забавяха придвижването. Морган и хората му правеха всичко възможно да ги удържат, но нерядко по няколко от тях се откъсваха и побягваха панически встрани. На Морган явно не му достигаха хора — проблем, с които несъмнено не бе очаквал да се сблъска. Сигурно затова бе пренебрегнал опасността и изпращаше по някой да наглежда околността само в случай на нужда — пропуск, от който Рийд възнамеряваше да се възползва.
Рийд се приведе над седлото и предпазливо навлезе в гъстата пелена от прах край стадото. Наближаваше пладне. Мъжете сигурно бяха гладни, а продължителната жажда допълнително изнервяше животните. Знаеше, че никога няма да намери по-подходящ момент.
Рийд запали факлата, която предвидливо бе подготвил. Огънят лумна и той пришпори коня си покрай говедата. Подвикваше приглушено и тикаше факлата досами копитата на подплашените животни.
Резултатът бе мигновен.
Животните изправиха глави и нададоха уплашено мучене, само миг преди стадото да се пръсне в панически бяг във всички възможни посоки.
Стампедо!
— Какво, по дяволите, е това?
Кончита също го чу. Тя разпозна паническите звуци едновременно с Уолкър и очите й се разшириха от ужас. Тропотът на обезумели копита вече наближаваше към тях, когато Уолкър изкрещя:
— Това е стампедо! Разкарай този фургон от пътя или подивелите животни ще минат през него!
С треперещи ръце, Кончита пришпори конете в безумен бяг. Беше виждала веднъж фургон като този, заклещен насред стампедо. От пътниците в него почти не бе останало нищо, което да погребат.